Всеизвестен факт е, че хората ни е страх да правим това, което искаме.
Винаги търсим логичното обяснение преди да предприемем нещо, винаги мислим по разни въпроси, винаги се чудим кое е правилното и кое не е. Никога не знаем сърцето си ли да послушаме или ума си, защото често двете ни дърпат в абсолютно противоположни посоки.
И в повечето случаи, най-вероятно, прекарали няколко безсънни нощи в размисли и съветвали се с всичките ни приятели или дори писали в онлайн форуми, решаваме да послушаме логиката си.
Но правилна ли е тази наша техника?
Според проведено проучване в болниците, преди да починат хората винаги говорели и разказвали за всичко, което са искали да направят в миналото си, но никога не са събрали смелостта да направят. И са съжалявали за това.
Защо хората слушат ума си?
Хората винаги се стремим да направим това, което е най-логично в дадена ситуация.
Опитваме се да предвидим какво ще се случи с определено нещо и следователно да измислим как най-подходящо да реагираме на момента, да измислим как да сме по-подготвени, ако еди-какво си евентуално се случи. А ако не се случи, то как да сме по-подготвени за другото нещо, което би могло да се случи.
Така можем да прекараме часове в обмисляне и задаване на въпроси и търсенето на техните отговори, но всъщност, можем ли да гадаем наистина за бъдещето? Можем ли да търсим причините за дадена ситуация и да очакваме да намерим адекватни такива винаги?
„Ако вали, какъв е смисълът да питаме защо вали?“.
Да, мисленето несъмнено е част от живота ни и трябва да си остане такава, но всъщност хиляди проучвания показват, че ако целим щастие мисленето не е това, което ще ни помогне да го постигнем, а действията.
Дори Хемингуей е казал, че щастието най-рядко се намира между умните хора.
Защото умните хора търсят логиката във всичко. Търсят логиката там, където я няма.
Умните хора разбират, че живеят в общество и няма как да правят всичко, каквото им хрумне.
Умните хора разбират, че от дадена ситуация има много изходи и се опитват да намерят най-правилния.
Но също така, докато се опитват да го намерят, бъркат страшно много пъти и си навличат все повече нещастия.
Защо хората не трябва да слушат ума си?
Защото никога не можем да сме сигурни в каквото и да е. Никога не можем да сме убедени, че нещо е истина, просто защото ние, от нашата гледна точка го виждаме сякаш е истина.
И търсейки най-логичния, най-правилния път е много вероятно да се изгубим, защото не винаги логиката ни е така безпогрешна, както си я представяме.
Всъщност тя много често ни спира да постигнем това, което искаме, защото, видите ли, „няма смисъл да се опитвам да правя еди-какво си, защото знам, че ще стане еди-какво си“. Това не би се случило ако хората слушахме сърцето си.
Щяхме да действаме, дори когато ни е страх от провал. Щяхме да рискуваме, защото щяхме да знаем, че можем да спечелим, а не сами да убеждаваме себе си, че няма смисъл, защото сме сигурни, че по пътя на логиката сме предвидили сигурния край.
И защото трябва да помним, че ако следваме сърцето си, можем да загубим, но можем и да спечелим. А докато следваме ума си, който ни убеждава, че няма смисъл, сами убиваме шанса си да спечелим и просто наистина губим.
