Отлагането е част от всекидневието ни в много по-висша степен, отколкото сме склонни да си представим. Хората отлагаме какви ли не неща непрекъснато под различни претексти – било то излизане със стар, отдавна забравен, приятел, за който все не намираме време или пък за някой доклад, който шефът ни изисква, но все мързелът надделява над нас и предпочитаме да вземем купичката със сладолед и да се разположим удобно на дивана пред телевизора, пред това да седнем за два часа пред компютъра и да прекараме вечерта си, вторачени в екрана.
Независимо обаче какво отлагаме, ние така и така все някога трябва или да го свършим или да се откажем от идеята да го вършим, като цяло.
Но всъщност точно това отлагане, без значение благодарение на какво и поради какви причини е възникнало то, ни пречи страшно много да се насладим пълноценно на живота си и да постигнем нещата, които можем и искаме да постигнем.
Защо няма смисъл от отлагането?
Защото колкото повече отлагаме да направим нещо, толкова по-трудно ни става да го направим.
Колкото повече мислим за дадено нещо, толкова повече въпроси, на които няма как да намерим отговора сами към настоящия момент, започваме да си задаваме.
И така губим времето си, търсейки смисъла, там където го няма. Губим времето си, опитвайки се да си отговорим на нещо, на което практически можем да правим само предположения.
А в това няма абсолютно никакъв смисъл, защото само затормозяваме главата си с въпроси, на които така и така няма как да разберем отговора, докато го правим.
Единственият начин, най-вероятно, да го разберем е да действаме – а именно да действаме по това, което ни интересува, не да го отлагаме.
Защото отлагането е чисто и просто забавяне. Обвързани в мислите си, ние сами забавяме живота си и си пречим следователно да го живеем.
Защо отлагаме?
Въпреки че, що се отнася до някои ежедневни ситуации отлагането може да е чисто и просто в следствие на прекалено голяма доза мързел, то отлагането може да бъде причинено и от страх.
Особено ако е отлагане на разговор или нещо подобно, което може да промени и трансформира коренно живота ни.
Защо хората ни е страх да действаме?
Защото ни е страх от промяната.
Хората сме свикнали да живеем в така наречената си „комфортна зона“, която всъщност в повечето случаи съвсем не е близко до комфорта, но ни е удобна. Защото дори и да живеем по неприятен начин, дори и да не ни харесва как прекарваме дните си, този начин и последствията от него са ни познати.
И знаем, че сме ги преживели и сме преминали и преминаваме дори в дадения момент през тях, затова предпочитаме да продължаваме да преминаваме, вместо да се впуснем с главата напред в нещо ново, което не знаем как ще ни се отрази.
А истината е, че най-вероятно ще ни се отрази добре.
Но любовта към статуквото може да се окаже страшна пречка за нашето собствено развитие и експанзия. Защото именно любовта към статуквото, дори и то да не го бива, се свързва с отлагането. А отлагането от своя страна – с еднообразие.
За да спрем да отлагаме важни неща, които могат да променят бъдещето ни, трябва да спре да ни е страх от промяната. Защото всички, честно казано, на едно подсъзнателно ниво я искаме – защото сме устроени да търсим нещо различно, нещо повече.
Но е важно да помним, че „за да имаме нещо, което никога не сме имали, трябва и да започнем да правим неща, които никога не сме правили“.
