Дефицитът на витамин Д3 /холекалциферол/ и К2 представлява истинска епидемия в съвременното общество.
Много сериозни здравословни проблеми се дължат на дългосрочен дефицит в организма на тези два витамина. Техният недоимък повлиява на развитието, устойчивостта на имунната, мускулната, скелетната, нервната и ендокринната система.
Експерти очакват дефицитът на витамин Д в двете негови форми ергокалциферол и холекалциферол да се превърне в най-честото клинично състояние в света, поради обстоятелството, че повечето хора не се излагат достатъчно на слънчева светлина. Човешкият организъм произвежда едната форма витамин Д2 или ергокалциферол.
Витамин Д се възприема в научните и медицинските среди повече като хормон, отколкото като витамин, поради специфичните му функции. Хормоните представляват химически агенти, които осъществяват взаимодействие с клетъчните рецептори като предизвикват специфични биологични реакции.
Активната форма на витамин Д калциферол е може би най-функционалния хормон в човешкото тяло, като предизвиква активността на над 1000 гена, които представляват 5-10% от човешкия геном.
Рецепторите на витамин Д са разположени по цялата нервна система и критични области във мозъка, обхващащи хипокампуса. Учените са установили, че калциферолът активира и деактивира ензими в мозъка и цереброспиналната течност, които са свързани с растежа на нервите, синаптичната плътност и синтезът на невротрансмитери.
За холекалциферола е доказано, че подпомага активиране производството на глутатион в невроните, като така предотвратява увреждането им, дължащо се най-често на оксидативен стрес. Витамин Д подпомага модулирането на имунната система като така ограничава възникналите възпаления.
Предполага се, че при повечето хора в по-напреднала и средна възраст нивата на витамин Д3 са най-често занижени. В лекарските среди нива над 32 нанограма на милилитър кръв се считат за достатъчни.
Въпреки това, много изследвания показват, че тези количества в организма са достатъчни за превенция на рахит, но не и за поддържането на тялото в оптимално здравословно състояние. Доста автори на медицинска литература определят диапазона 60-100 ng/ml. на витамин Д3 за оптимален.
На витамин К /фитонадион/ се приписват уникални свойства. Витамин К1 е нужен за процеса на кръвосисърване и се съдържа в зелените листни зеленчуци. Най-добрите негови източници са къдраво и зелено зеле и спанак. Тази форма на фитонадиона е необходима за образуването на антикоагулантните фактори, белтъчен фактор С и S.
Витамин К2 е необходим за преобразуването на критичния за изграждането на костите белтък, наречен остеокалцин – необходим протеин, подпомагащ поддържането на калциевата хомеостаза в костната тъкан.
Остеокалцинът взаимодейства с остеобластните клетки за изграждането на здрава костна тъкан. Недостатъчното количество К2 инхибира производството на остеокалцин, което намалява калциевия поток в костната тъкан. Това резултира в намаляването на костната маса и отслабването на костната матрица.
Витамин К2 се съдържа във ферментиралите млечни продукти, ферментирала соя /натто – японска храна/ и някои ферментирали зеленчуци. Освен това при повечето случаи на синдром на раздразнените черва или нарушен баланс на чревната микрофлора /дисбиоза/ се установяват занижени нива на К2. Повечето хора не приемат достатъчни количества на витамин К2 с храната, тъй като не консумират ферментирали храни.
Витамините Д3 и К2 имат водеща функция за поддържането на нормалния калциев метаболизъм, като до голяма степен осигуряват натрупването на калций в костната тъкан.
Няколко изследвания свидетелстват за синергичния ефект на витамин К2 и Д3. При участващите в проучванията се установява засилено натрупване на остеокалцин в костните клетки, когато се прилагат комбинирано. Това засилено образуване на остеокалцин значително завишава и минералната плътност на костите.
