Психопатичните черти не са характерни само за опасни престъпници и за хора с психически разстройства – в една или друга степен те са характерни за всеки от нас.
Означава ли това, че всички ние сме малко психопати?
Всеки от нас периодично лъже, хитрува, нарушава правилата.
Всеки може да не прояви в една или друга ситуация дължимото съчувствие и разбиране.
А това означава, че почти всеки открива в себе си някакви психопатични черти.
Определяне на тяхното наличие у всеки човек позволява анкета за определяне на степента на психопатия.
Тази анкета включва 29 твърдения, с варианти на отговори от „напълно съгласен” до „напълно несъгласен”.
Ето едно от тях: „Понякога казвам на хората това, което искат да чуят”.
Навярно много от нас ще се съгласят с това твърдение – но прави ли ни това психопати?
„Не, ако по повечето останали твърдения не съберем много точки”.
Но само единици от нас ще направят анкетата с нулев резултат.
Така че няма за какво да се замисля.
В някои случаи ниското ниво на психопатия може, дори да се окаже полезно.
Например, хирургът, който не се ангажира емоционално със страданията на пациента, навярно ще го оперира по-ефективно.
И бизнесменът, който умело манипулира и мами, често постига голям успех.
Качествата на психопатите ни привличат като умението да очароват околните, жаждата за риск, интерес към случайни връзки.
Но в завършената си форма психопатията представлява крайно деструктивно личностно разстройство.
Съвместява антисоциалното поведение и търсенето на остри усещания
Това се проявява в агресия, наркомания, желание за риск, коравосърдечност и хладнокръвие, липса на чувство за вина и желание за манипулиране на другите.
Именно това съчетание прави психопатите опасни за околните.
Това, което спира обикновените хора да правят престъпление е чувството за жалост към потенциалната жертва, чувство за вина, страх от наказания, не е спирачка за психопатите.
Тях изобщо не ги безпокои впечатлението, което ще направят на околните с поведението си.
Те проявяват мощно обаяние, за да получат желаното, а след това лесно забравят кой повече не им е нужен и полезен.
Когато четем за хората с ярко изразени психопатични черти, едновременно се страхуваме и възхищаваме на тяхното поведение – какви са те, чудовища, които по нищо не приличат на нас?
Хората с психопатия на различно ниво ние срещаме във вагоните на метрото и в работата, живеем с тях по съседство и заедно обядваме в ресторанта.
Клиничните психолози се опитват да разберат от какво зависи кое място ще заемем в скалата на аномалията.
Генетиката определено играе своята роля – известно е, че някои се раждат с предразположеност към развитие на психопатични черти на характера.
Но това още не е всичко.
Факторът среда също има значение – например, насилие, което се е извършвало в наше средство, когато сме били деца, стилът на поведение на нашите родители и приятели.
Както и много аспекти на нашата личност и поведение, психопатията е в резултат не само възпитание или природни данни, но и на трудно взаимодействие между тях.
Психопатията не е скала, с която не можем да се борим, а пътна чанта, дадена ни по рождение.
Изследвания показват, че определена намеса – например, подкрепа на родителите, чиито деца са с високо ниво на психопатични черти, може да понижи това ниво.
