Отстояването на правата и изискването на уважение към себе си е поведение, което говори за силен характер. Но някои хора отиват твърде далеч, като изискват специално отношение към себе си.
Това носи своите плодове, но не за дълго – в перспектива такива хора могат да останат нещастни.
Неотдавна в мрежата попадна клип с инциденти от видеозапис на летище – пасажер с доста груб тон иска от служителите на авиокомпанията да го допуснат на борда с бутилка вода.
Те се позовават на правилата, които забраняват носенето на течности със себе си. Пасажерът не отстъпва – „Но това е свещена вода. Предлагате ми да изхвърля святата течност?“ Спорът отива в задънена улица.
Пасажерът е знаел, че неговото искане противоречи на правилата. Но бил убеден, че точно за него служителите трябва да направят изключение.
От време на време се сблъскваме с хора, които изискват специално отношение към себе си. Вярват, че тяхното време е по-ценно, отколкото това на другите, техните проблеми трябва да се решат първо, истината винаги е на тяхна страна.
Макар и такова поведение често да ни помага да постигаме своето, в крайна сметка може да ни доведе до разочарование.
Тъга по могъществото
„Ти знаеш, виждаш, че съм възпитан нежно, тъй като не съм търпял никога, нито глад, нито студ, не познавам нуждата, не съм си печелел сам хляба и изобщо с черна работа не съм се занимавал.
Така че не ти ли омръзна да ме сравняваш с другите? Да не би аз да съм толкова здрав като другите? Защо мислиш, че мога да пренеса всичко това?“ Тази тирада е добър пример как разсъждават хората, които са убедени в своята изключителност.
Когато нереалистичните очаквания не се оправдават, ние чувстваме дълбока обида – към близките, към обществото и дори към самата Вселена.
Такива хора често израстват в условия на симбиотични отношения със своята майка, обкръжени от загриженост, свикнали са с това, че техните желания и изисквания винаги се изпълняват, обяснява психотерапевта Жан-Пиер Фридман.
В бебешкия период усещаме другите като част от себе си. Постепенно се запознаваме с външния свят и разбираме, че нямаме власт над него. Ако са се грижили прекалено много за нас , очакваме същото отношение и от другите.
Сблъскване с реалността
Психолозите отбелязват, че религиозните хора с особено вкоренено чувство на собствената си изключителност могат дори да се обърнат срещу Бога, в който горещо вярват, ако той, по тяхно мнение не им дава това, което заслужават.
Защитата, която не им дава да пораснат
Разочарованието може да постави под заплаха Егото, предизвиквайки страшна догадка – най-често несъзнателна тревога. „А защо не съм толкова особен“.
Нашата психика е устроена по такъв начин, че на защитата на личността се хвърлят най-мощните психологически защити.
И човек отива все по-далеч от реалността – например, намира причина за своите проблеми не в себе си, а в другите – така действа проекцията.
Така например, уволненият служител може да каже, че началникът го е изгонил заради завист към неговия талант.
Лесно е да видиш в другите признаците на преувеличеното самосъмнение. По-трудно е да ги намериш в себе си. Повечето от нас вярват в жизнената справедливост – но не изобщо, а конкретно за себе си.
Ще намерим нова работа, нашите таланти ще бъдат оценени, на нас ще ни направят отстъпка, именно ние ще изтеглим щастливият билет в лотарията. Но изпълнението на тези желания никой не може да гарантира.
