Практически всеки възрастен човек се обръща рано или късно за помощ към зъболекар. Поставянето на пломби е естествена и несложна процедура.
Пациентът се прибира у дома, но неочаквано разочарование няколко месеца или дори дни го кара отново да си запише час при зъболекаря – пломбата е паднала от зъба? Защо това се случва?
При условие че лекарят е направил всичко необходимо, то причини за това не би трябвало да има. Но това е така и не е така.
1. Човешки фактор
Разбира се ролята на зъболекаря за лечението на зъбите е неоспорима. Без него това е просто невъзможно да се направи.
Стоматологът също не е застрахован от грешки, поради своята невнимателност и недобросъвестност, недостигът на време или желание да се направи всичко правилно, а може би и поради незнание – това, колкото и да е изненадващо се среща.
Основните възможни причини за бързото падане на пломбата от зъба:
• Недостатъчното очистване на образувалата се от кариеса кухина. Казано по-просто, лекарят спира кариеса, като го запечатва под пломба. Но понякога процесът на разрушаване продължава и в резултат се понижават силите на прикрепване на пломбата към стените и дъното на сформираната кухина, нарушаване на връзките на материала и тъканите на зъба;
• Неправилно сформирана кухина за пломба. Съществуват конкретни правила за всеки случай на разположение на кариозното огнище. Според класификацията на кариесите кариозните кухини не само се разделят в зависимост от разположението, но и принципът на формирането на всяка от тях е точно определен. И тези правила е необходимо да се съблюдават.
• Много материали, използвани за пломбиране на зъби, са доста чувствителни към влажност и при попадане на слюнка в подготвената кухина силно се понижават шансовете пломбата да престои дълго време.
Това е актуално при лечението на млечни зъби при децата, а също и при ограничено отваряне на устата, обилно слюноотделяне на пациента или разположение на кариозната кухина около края на венците.
• Втвърдяващите се от светлината материали за пломбиране придобиват здравина, след като бъдат внесени в подготвената кухина на зъба само под действие на светлина с определена дължина на вълната – 450-500 нанометра.
За тази цел се използват стоматологични полимеризационни лампи, работещи или на акумулатор или от денталния юнит. Важно е да се следи степента за зареденост на батерията, в противен случай дълбочината на проникване на светлината и нейната сила рязко се понижава.
Пломбата може да се втвърди само външно, а вътрешните слоеве да си останат меки. А това означава, че такава пломба скоро ще падне от устата.
Особености на материала за пломби
В арсенала на стоматолога има голям избор от разнообразни по свойства материали. Те могат да бъдат на принципа на химическото втвърдяване – пломбата става твърда при смесване на 2 пасти след няколко минути или часа, светлинно втвърдяване – придобива твърдост веднага след осветяване.
Ролята на пациента
Важни фактори, позволяващи да се осигури устойчивостта на пломбата за дълго време, са:
• Хигиена на устната кухина – бактериите живеят и активно се размножават в зъбната плака, размеквайки емайла, поради образуваните от тях киселини;
• Качество на храненето – агресивните продукти, разрушаващи емайла, понижават степента на фиксация на пломбата. Играе роля и недостигът на калций в организма, което се отразява върху намаляването на костната тъкан и емайла на зъбите.
• Вредни навици – честата употреба на семена, сухари, ядки води до появата в структурата на емайла на пукнатини, които постепенно се увеличават, предизвиквайки или разрушаване на емайла, или падане на пломбата.
