Всички ние от най-ранно детство слушаме от нашите майки и бащи, баби и дядовци следното: закуската трябва да изядеш сам, обядът да разделиш с приятел, а вечерята да дадеш на врага.

Освен това, ние знаем, че закуската е най-важното хранене, защото ни зарежда с енергия за целия ден. Но всичко това е вярно … не е вярно. Оказа се, че закуската не е толкова важна, колкото всички говорят и пишат.

Това се доказва от резултатите от изследванията, проведени от учени в университета в Бат, Великобритания. Именно те установиха, че първото хранене за деня на практика не влияе на следващото или на количеството храна, което човек е в състояние да погълне. Обмяната не веществата също не страда от това.

Учените са убедени, че доброто здраве на хората, които закусват добре, вероятно е обусловено от техните навици да се хранят правилно като цяло.

Следва да се отбележи, че в края на 6-тата седмица от провеждането на експеримента, учените установили различия в обмяната на веществата при участниците в проучването, които нищо не били консумирали и тези, които консумирали 700 калории до 11 часа сутринта.

Разликата се състояла в това, че участниците, които не закусвали потребявали по-малко калории за целия ден. Въпреки това повечето от доброволците, които закусвали изразходвали средно 442 калории повече и били активни предимно сутринта след първото хранене. При тях също се наблюдавали по-стабилни показатели на кръвната захар.

Един от авторите на проучването отбелязва, че повечето хора са убедени, че закуската е най-важното хранене. Въпреки това до ден днешен на учените не е известно, по какъв начин закуската оказва влияние на здравето и дали изобщо му въздейства.

Хората, които редовно закусват, обикновено са по-стройни и по-здрави от останалите. Освен това повечето от тях се придържат към по-голямата част препоръките за здравословен начин на живот. Те се хранят балансирано и повечето спортуват.

Преди известно време учени от университета на щата Алабама, САЩ, провели подобен експеримент, в който разпределили участниците в 3 групи.

Доброволците от първата група пропускали закуската, във втората винаги закусвали, а участниците от третата продължили да се хранят, както и преди началото на провеждането на изследването.

След четири месеца се установило при участниците и в трите групи незначително понижаване на телесното тегло от 500 грама.