Простият факт се състои в това, че мъжкият оргазъм обикновено лесно се случва по време по време на секс, а достигането на женския се предшества от определени трудности.
Лекарят сексопатолог Алфред Кинси, известен със своите изследвания на сексуалния живот и фантазиите на милиони хора, заявил, че при 75% от мъжете еякулацията се случва в рамките на 2 минути след проникването във влагалището в повече от половината от сексуалните контакти.
Според изследователите Ким Уолън и Елизабет Лойд , които неотдавна публикуваха резултатите от изследването в списанието „Хормони и поведение“ и озаглавили статията „Женската сексуална възбуда – гениталната анатомия и оргазъм в секса“, следва да се подчертае едно поразително различие между женския и мъжкия оргазъм – последният се развива по-бавно, в продължение на дълго време и с по-малка предсказуемост.
Всъщност, при мъжете по време на пубертета скоростта и силата на еякулацията се увеличава от 5 до 100% само за 5 години. Този растеж, както можем да се досетим е много по-постепенен при жените.
Според изследванията на доктор Кинси, шансовете на жената да изпитва оргазми се увеличава в продължение на 25 години, започвайки от периода на половото съзряване. Но дори в самия пик вероятността жената да получава оргазъм по време на полов акт е по-малко от 90%.
Тези разлики във възприемането на самия оргазъм от мъжете и жените обяснява и защо в неотдавна публикуваните резултати от Националното изследване на сексуалното здраве и поведение, 85% мъжете заявили, че тяхната партньорка изпитвала оргазъм по време на последния сексуален контакт, същевременно само 64% жените съобщили, че са получили оргазъм.
От поколение на поколение е било предавано виждането, че жените, които не изпитват оргазъм в резултат на полов акт са сексуално фригидни.
Голяма част от това недоразумение произхожда от Фройд, който не успял да се примири с важната роля на клитора за получаване на сексуално удоволствие от жените.
Той увековечил митът, че клиторът е незрял източник на сексуално удоволствие, просто стартова площадка за „по-зрелия“ вагинален оргазъм, до който жената достига, разбира се, с помощта на полов акт.
„С промяната на женствеността клиторът трябва напълно или частично да предаде своята чувствителност и важност на влагалището“ – писал Фройд в своите лекции по психоанализа.
За щастие, днес ние притежаваме много повече информация за ролята на клитора като електроцентралата на женския оргазъм. Този орган има повече от 8 хиляди нервни влакна – повече от всяка друга част на човешкото тяло, същевременно си взаимодейства с 15 хиляди нервни окончания, инервиращи цялата тазова област.
Дори това, което сексолозите описват като G точка може би е прост част от клитора. Авторът Натали Анжер описва в своята книга: „Жената: интимна география“ корените на клитора като толкова дълбоки, че обезпечават чувствителността на задната част на влагалището.
И затова тя смята, че G точката е много вероятно да е нещо като задната част на клитора.
Изследователите Уолън и Лойд, анализирайки многобройните данни, подкрепят идеята за това, че разстоянието между клитора на жената и нейното влагалище влияе на вероятността, ще изпитва ли тя оргазъм само в резултат на полов акт.
По техните данни жените, които достигал до върха на удоволствието по-често имали по-малко разстояние между клитора и влагалището – по-малко от 2.5 сантиметра.
