От една страна, наднорменото тегло повишава вероятността от развитие на инсулт, а от друга, наличието на излишни килограми означава по-малък риск от смърт от остро нарушение на мозъчното кръвообращение.
Този феномен вече получи названието „парадокс на затлъстяването”. Първоначално това явление било забелязано при заболявания на сърцето и на бъбреците.
Но специалисти от Калифорнийския университет в Лос Анджелис толкова се заинтересували от този парадокс, че провели отделно изследване.
Парадоксът на затлъстяване подобрява прогнозите и при инсулт
Учените анализирали случаи на повече от 1000 души с исхемичен инсулт, на фона на който тромб блокира кръвообращението в мозъка.
Изследователите ги разпределят в 5 категории въз основа на индекса на телесната маса: недостатъчно тегло, нормално тегло, затлъстяване и тежко затлъстяване.
За наднормено тегло се смята индекс от 25 до 29, а за затлъстяване – над 29. Средният индекс на участниците в изследването бил равен на 27.5.
Резултатите показват, че страдащите от затлъстяване, били с 46% по-ниска вероятност от смърт след инсулт, в сравнение с тези, които били с нормално тегло.
Данните били отчетени с корекция на други фактори, които могат да повлияят на показателите на преживяемост като високо кръвно, високи нива на холестерол или тютюнопушене.
Причините за парадокса на затлъстяването не са напълно изяснени, но изследователите предполагат, че допълнителното тегло може да е като хранителен резерв, който помага за справяне с последствията на инсулт.
Изследователите са на мнение, че до инсулт не трябва изобщо да се стига, и контролът на теглото е един от най-добрите начини за профилактика.
Въпреки по-добрата преживяемост, показателите за инвалидност след инсулт с наднормено тегло са много високи.
Разработват терапия за инсулт за тези, които са закъснели
Съвременните методи за лечение на инсулт са много ефективни, но ако лечението е започнало в първия час след нарушение на кръвообращението – понякога това време се нарича "златен час".
Специалисти от университета в Питсбърг установили белтък, който е в основата на възстановяване след инсулт, който представлява специфичен ензим.
Учените създават метод, с който се предотвратява неговото инхибиране от определени молекули, така съществено намаляло количеството увредени аксони след инсулт в сравнение с нормалните мишки.
По-нататъшните експерименти показват, че поддържането на активност на UCHL1 помогнало за запазване на функциите на неврони и на мозъчна тъкан.
Така се активирали механизми за възстановяване на клетките, които бързо прочиствали увредените белтъци, предотвратяващи по-нататъшна загуба на неврони.
