Самооценка – това е умението на човек да анализира и да оценява себе си, своите качества, навици и таланти. От това колко адекватно възприема себе си, зависи нивото и качеството на неговия живот, взаимоотношения както с околните хора, така и със самия себе си.
Да разграничим 3 вида самооценка – занижена, адекватна и завишена. В зависимост от обстоятелствата и събитията, които се случват в живота ни, тя се променя.
Случва се и обаче човек сякаш да заседне в една от крайностите, дори без да забелязва как сам бавно, но сигурно разрушава собствения си живот.
Как да разпознаем завишената самооценка и да я върнем в адекватно състояние
Самооценката се формира в детството. Преди човек да започне да оценява сам себе си, дълго време той живее по това как го оценяват значимите за него хора – майка, баща, баба, дядо, учители и възпитатели.
Ако те прекалено много хвалят детето, говорят му, че е по-добро от всички и околните трябва да го обичат, то детето израства с усещането за собствената си уникалност и прекалена ценност.
Нарушавайки баланса на подкрепа и фрустрация, родителите създават илюзорен свят, картината на който се разрушава, когато детето навлезе в зрелия живот и в съприкосновение с реалността. Именно в този момент се появяват и проблемите.
Нарцистично разширение на родителите
За да почувства човек своето превъзходство над околните, родителите дават на малкото дете прекомерна власт и неограничени възможности в семейството.
Ако детето е единствено в семейството, то родителите, баби и дядовци забравят своите желания и изграждат своя живот покрай него. Когато в семейството има няколко деца, едно от тях се издига в ранг на крал или център на Вселената.
Пораствайки, то излиза в света на хората с идеята: Всички вие сте ми длъжни. Той вече има дълбоко заложена представа как светът е длъжен да реагира на него.
В зряла възраст това се проявява във високомерие, пренебрежение, липса на критичност към себе си, наложени на собственото мнение и обвинения на другите за своите собствени проблеми.
За такъв човек не е трудно да започне да си представя себе си като професионалист като най-добър в тази област или пък като гений.
Ако погледнем обаче към тези, които наистина много знаят и имат солиден опит, то в тяхното поведение и изказвания няма превъзходства по отношение на другите.
Обратното, това са хора, готови да обсъждат различни въпроси и да влязат в нормална конкуренция. Те имат адекватен поглед върху реалността, нормална оценка не само на своите особености и на успехите на други хора – те не ги подценяват.
Такива хора притежават професионална скромност и същевременно са им интересни както собствените възможности, така и на тези на околния свят.
Не искам да вярвам в това
Ако светът не признава уникалността на човек и реагира не така както е свикнал в близкото си обкръжение, е важно да се замисли и да си зададе въпроса. Дали е възможно в неговото поведение да има нещо, което предизвиква тази реакция? И проблемът не е в околните, а в него?
Това е доста болезнено, защото така разрушава представата, която е изградил за себе си още от детските си години. За разрушаване на фалшивата представа за себе си и за формиране на адекватното, се налага преминаването през огромна болка и разкриване на цялата истина за собствените способности.
Появяващата се ярост към родителите, които са го „излъгали”, помага само за това, че човек вътрешно ще набере смелост и ще се откаже от това да се самозалъгва.
Нова гледна точка
По този път човек ще се наложи да смени вертикалните отношения на хората с хоризонтални. Във вертикалната система има само йерархичност – някой някога в нещо е по-добър от другия, а други не се справя толкова добре.
Ако един е по-успешен, то другият моментално става по-неуспешен. И обратното, моят успех същевременно обозначава твоят неуспех. В тази система е невъзможно на всички винаги да им се получава добре.
Постоянно присъства сравнение и контрол. Хоризонталната система предполага партньорство – възможността да видиш човек с неговите силни и слаби страни, възможност да се сътрудничи. Важно е да признаваме, че идеални хора няма. Но е възможна здрава, честна конкуренция, която помага за придвижването напред, за разпознаване на новото, за развитие, за сравняване на себе си с вчерашното АЗ.
Кралят прави своята свита
За да живеем добре, е необходимо да умеем да организираме своя живот така, че да си сътрудничим с другите.
Да вземем ситуацията, когато човек сам не желае или не умее да направи нещо, а другите даже и да ги помоли, не искат да му помогнат.
В този случай е необходимо да се замислим къде се нарушава баланса на вземането и даването с тези хора и да си зададем въпроса:
Какво давам на другите? Какво ми дават те? Забелязват ли те моята уникалност? Забелязвам ли аз тяхната уникалност?
Необходимо ли е на другите това, което предлагам? Питам ли ги за това? Едва когато си отговорим на тези въпроси, тогава можем да си направим съответните изводи.
