Много от нас обичат да пътуват. Тръгваме на път, радвайки се по възможност да се запознаем с „дивия нов свят”. Постепенно обаче започваме да пътуваме все по-често, стигаме все по-далеч.
В многобройните „безконтролни” пътешествия се крие опасност, която не е очевидна на пръв поглед.
Опасността, която крият пътешествията и зависимостта от тях
Данните показват буквално за масово вманиачаване по туризма. По света днес пътешестват около 1,4 млрд. души, а това са около 18% от населението на планетата. Никой не знае колко са туристите в тази армия от милиард и половина души – пътешестват или са по работа.
Най-често започваме като туристи – напускаме стените родния дом и границите на родината, за да си починем от работа, обкръжение, ежедневни задължения. Не планираме маршрута, купуваме си масов продукт – готова екскурзия.
Плашат ни всякакви отклонения от плана, не претендираме за дълбоко потапяне в новия свят и диалог с чуждата култура. Целта ни е да си прекараме приятно времето и да се върнем у дома. Това може би се има предвид в превърнала се в сентенция реплика: „Пътешественикът вижда това, което иска вида, а туристът това, което е дошъл да види”.
Как туристът се превръща в пътешественик
Някои туристи постепенно стават пътешественици. В сферата на техните интереси на една от първите позиции е „лов за промяна на местоположението” – наравно със семейство, работа, дом, обучение, приятели.
Пътешественикът вече е не е зависим от волята на туроператора, сам си избира страната, региона и точките на маршрута. Чете за историята и културата, учи езици, морално се подготвя за възможните неочакваните ситуации и сам отговаря за себе си.
Пътешественикът осъзнава огромният потенциал на пътуванията.
Често обикалянето по света се превръща в негова вътрешна трансформация. Пътуванията се превръщат в катализатор за промени.
И все пак пътешественикът обича да се връща у дома, за да сподели с близките си за приключенията и да планира нови. Хармонично е интегрирал пътешествията в потока на живота, за него те са любимо хоби.
Когато обаче човек започне да отделя пътешествията в йерархията на ценностите и отлага за по-нататък всичко останало, то тогава ставам зависим от пътуванията.
Много слабо започват да го вълнуват работните проекти, семейните проблеми, общувания с приятели. Промеждутъците между пътешествията са потискащи, заобикалящият го свят изглежда сив и скучен, близките хора са изцяло потопени в суета.
Пътуванията стават за зависимия в нещо като любима работа, изцяло поглъщат енергията и времето.
В главата на такъв човек тече непрекъснат мисловен процес по съставяне на нови маршрути. С всеки следващ път времето за пътуване става все по-продължително, а престоят у дома все по-кратък.
Спомените за пътешествия от солидната колекция се превръщат в ненужен товар, вече са повод за приятни спомени, а по-скоро стимулатор за нови и нови пътувания.
Кога връщането у дома започва да изисква усилия
Връщането у дома изисква усилия както и адаптация към него. Появява се транзитен период между престоя в родината и способността за постигане на социален комфорт сред околните.
Зависимите от пътувания стигат до определена точка, връщането от която става невъзможно. Това е точката, която трябва да бъде достигната.
Когато домът престане да играе в живота на пътешественика важна роля, това означава, че точката, от която няма връщане назад вече е премината. От този момент започва да живее като номад.
Ако пътешественикът и зависимият от пътувания – номад, поискат да се върнат у дома, то за номада това е много трудно, тъй като той се е загубил в пътешествията.
Мостовете са изгорени, със скучната уседналост и с дребните грижи вече е приключено.
Мощният поток от новости по време на пътешествия заглушава тъгата по загубеното, тоест по родното – родина, близки, приятели, семеен кръг. Сега за него е важно само движението в чист вид.
За такива номади китайски писател пише – Добрият пътешественик е този, който знае накъде отива. А идеалният дори не знае откъде е дошъл.
Когато започваме да пътешестваме, не се замисляме за целта и резултата на пътуванията. Не се опитваме да определим какви сме – туристи, пътешественици, зависими от пътуванията или номади.
