Въз основа на най-новите данни може да се заключи, че мъжете отлагат без каквото и да е влияние на гените.

Отлагане зависи от колебанията на хормоните при жените

Резултатите от изследването, проведено от група биопсихолози, когнитивни неврофизиолози и генетици от Рурския и Дрезденския технически университет са публикувани в рецензирано издание за невронаука.

Прокрастинацията е склонност безкрайно да се отлага изпълнението на важни задачи, заради прости и приятни занимания, например, висене” в социалните мрежи, обновяване на новинарската лента. Случайно да не се пропусне какво е публикувал някой.

Изследователите проучили генотипа на 278 мъже и жени, като се фокусирали върху гена ТН. В зависимост от активността на този ген в главния мозък се образуват различен обем невромедиатори. Това са вещества, осъществяващи връзка между невроните. В тази група попада и допамина.

Един от авторите на изследването пояснява, че предходните научни трудове показват, че високите нива на образуване на допамин са свързани с повишена интелектуална гъвкавост, а също и с предразположеност към отвличане на вниманието, тоест с разсеяност.

Активността на гена на отлагане се влияе от нивата на естрогена

Освен анализа на активността на гена ТН, учените също анализирали резултатите от анкетиране на участниците, които дават възможност да се оцени до колко те са способни да контролират своите действия и поведение, до колко се разсейват и отлагат.

Съпоставянето на събраните данни показва, че жените с активен вариант на гена ТН и съответно с повишени концентрации на допамин в главния мозък, са предразположени към прокрастинация.

При мъжете такава взаимовръзка не се установява. Жените с повишено, заради своя генотип, ниво на допамин, постоянно отлагат важните задачи, тъй като постоянно се разсейват от различни фактори на това, което ги заобикаля.

Учените предполагат, че активността на гена ТН, а това означава и синтеза на допамина се повлияват от колебанията на нивата на женския полов хормон естроген през менструалния цикъл.

Това означава, че склонността за прокрастинация в различните фази на менструалния цикъл може да се увеличава и да намалява. Проверката на тази хипотеза е в бъдещите планове на изследователите, провели настоящото проучване.