Често слушаме – нощем по-добре се мисли, нощем по-добре се работи. С какво ни привлича романтиката на тъмното време от денонощието? И какво се крие зад необходимостта да живеем нощем? Попитахме за това експертите.
Те избират нощната работа, защото през деня не всичко е така, те казват, че всичко интересно започва да се случва именно тогава, когато всички си легнат, те се заседяват до късно, защото по време на пътешествията към края на нощта могат да се разгледат безкрайни възможности.
Какво всъщност се крие в тази разпространена тенденция лягането да се отлага максимално?
На совите им е необходимо нощното време, за да живеят по-пълен и интензивен живот без недостатъци.
Често на хората им е необходимо времето през нощта, за да завършат това, което не са могли да направят през деня, казва Перо Салцуро, невропсихиатър и директор на лабораторията за изследване на съня във Флорентинския университет.
Човекът, непостигнал удовлетворение през деня, се надява, че с изминаването на няколко часа нещо може да се случи, и така мисли, че ще изживее по-пълен и интензивен живот без недостатъци.
„Аз живея през нощта, това означава, че съществувам“
След твърде наситен със събития ден, когато в бързината сдъвкваш сандвич в кратката обедна почивка, нощта се превръща в единственото време за социален живот, и не е важно къде ще я прекараш – на бара или в интернет.
През деня сме заети с твърде много неща или с работа, или с деца, и в крайна сметка не ни остава време за самите нас.
42-годишната учителка Елена влиза в Скайп, за да си поговори с някого, след като мъжът и децата ѝ заспят.
Според психиатъра Марио Монтеро зад това се крие някаква потребност в потвърждаване на собственото си съществуване.
През деня или сме заети с много работа, или с децата, и не ни остава време за самите нас, не се усещаме като част от нещо, като част от живота. Този, който не спи нощем се страхува да не загуби нещо.
Става дума за такъв страх, който винаги крие желанието за нещо лошо. Можете да си кажете – „всички спят, а аз не, това означава, че съм по-силна от тях“.
Подобна мисъл е напълно естествена за поведението на тийнейджърите. Но такова поведение също може да ни върне към детските капризи, когато ние, като деца, не сме искали да лягаме да спим.
Някои хора изпадат във фалшивата илюзия, че когато се отказват от съня, придобиват възможността да изразят своето всемогъщество, обяснява Мауро Манча, психоаналитик, професор по неврофизиология в Миланския университет.
Всъщност сънят облекчава усвояването на нови знания, способства за подобряване на паметта и запомнянето, и следователно увеличава когнитивните възможности на мозъка, облекчавайки контрола над собствените емоции.
Не спят, за да изгонят страховете
На психологическо ниво сънят – това е винаги отделяне от действителността и страданията, разяснява Манча. Това е проблем, с който не всички успяват да се справят.
Много хора трудно се сблъскват с такова отделяне от реалността, което обяснява потребността да си създадем своеобразен обект на примирение, плюшени играчки или други предмети, които придобиват символично значение на майчиното присъствие.
През нощта всичко мълчи, човек, който отлага всичко за по-късно, намира в себе си сили да свърши да свърши всичко до край.
