Миокардити, възпаления на сърцето, се срещат доста често в кардиологичната практика.

Много форми на това заболяване са добре известни на лекарите и лесно се поддават на лечение.

Но има и такива, които днес остават почти непроучени.

Сред последните – гигантоклетъчен миокардит, едно от най-тежките възпаления на сърдечния мускул, без тежко лечение водят до летален изход.

Как се открива заболяването и има ли шанс да се отървем от него?

Особености на гигантоклетъчен миокардит

Диагнозата миокардит се поставя в случай на възпаление на миокарда – сърдечният мускул.

Среща се достатъчно често, при деца, възрастни и стари хора.

Понякога заболяването протича в скрита форма, преминава от себе си и по никакъв начин не се отразява на сърцето.

В други случаи след прекаран миокардит сърдечният мускул се изражда и губи еластичност.

Това се отразява на неговата функция и предизвиква здравословни проблеми.

Гигантоклетъчният миокардит се отличава от останалите форми по това, че разрушаването започва още при първите симптоми.

При начално изследване вече може да се открие некроза на тъканите, а изследванията да покажат значителен брой гигантски многоядрени клетки.

При такива изменения сърцето не може да функционира пълноценно, бързо се развива остра сърдечна недостатъчност и настъпва смърт.

Причини за болести на сърцето

Гигантоклетъчният миокардит е много рядко заболяване, основно се открива на пациенти на 20-45 години.

Децата и хората в напреднала възраст на практика не страдат от тази патология. За съжаление, не е възможно напълно да се изяснят причините за тази форма на заболяването.

Класически провокатори на миокардити са бактерии, вируси, гъбички, а също и автоимунни процеси.

Но съвременните изследвания не намират връзка между появата на гигантски клетки в миокарда и активност на тази или друга инфекция.

Днес повечето специалисти смятат, че причините за болестите на сърцето от този тип са свързани с автоимунни процеси.

И макар точният механизъм за развитие на заболяването да не е установен, това предположение се базира на 2 други факта:

• Гигантоклетъчен миокардит най-често се открива при хора с автоимунни заболявани - системна вълчанка, ревматоиден артрит, саркоидоза и други;

• За анормалните гигантски клетки в сърцето се предполага, че са видоизменени макрофаги – клетки на имунната система;

При норма те унищожават чуждите частици, като участват в общата система на защита на организма, играят важна роля при различни възпалителни процеси.

Но при пациенти с гигантоклетъчен миокардит по неизвестни причини се прераждат и се натрупват във възпалените тъкани на миокарда.

Симптоми – болки в сърцето и други

Възпаленията на сърдечния мускул протичат безсимптомно, освен това човек може да не знае за прекаран миокардит.

Заболяването се развива на фона на някаква инфекция и изчезва, когато съпътстващата патология бъде излекувана.

Но тъй като гигантоклетъчният миокардит не е свързан с активността на вируси или бактерии, той не преминава от само себе си. Освен това формата винаги прогресира.

В патологичния процес се въвличат все повече участъци от тъкани, до критично разрушаване на сърдечния мускул.

Терапия – лекарства и трансплантация на сърце

Гигантоклетъчният миокардит е една от най-опасните форми на сърдечни заболявания, тъй като бързо прогресира до крайна степен на сърдечна недостатъчност.

За съжаление, съвременното консервативно лечение не дава резултат и смъртността стига до 100%.

Като поддържаща терапия се назначават кортикостероиди, но тяхната ефективност не е потвърдена от клинични изследвания.