Няма как да не ви е „присвивал“ стомахът преди изпит, важна работна среща или пък силна негативна емоция. А всички, които сме се влюбвали истински сме усещали онова специфично чувство, което някой е определил като „пеперудки“ в стомаха.

Тези чувства са достатъчно доказателство, че съществува връзка между това, което ни се „върти“ в главата и това, което усещаме в стомаха. Това ни предизвика, да потърсим още доказателства за тази взаимовръзка, които решихме да споделим с вас.

1. Кой е най-довереният ни сензор

Противно на очакванията, най-големият сензорен орган на човешкото тяло, всъщност, са червата. Това е така, заради голямата им повърхност и сложна нервна система. Човешките черва са покрити с повече от 500,000,000 нервни клетки.

2. Блуждаещият нерв

Той е най-дългият нерв на вегетативната нервна система. Той свързва мозъка със сърцето, дихателната и храносмилателната система. Функцията му се свързва пряко със стреса.

3. Невротрансмитерите

Това са химикали, които обикновено се произвеждат от мозъка и играят роля в емоционалното състояние на човека.

Един от невротрансмитерите е серотонинът, за който е известно, че голяма част от производството му се осъществява и от червата. Той контролира настроението.

Гама-аминомаслената киселина е още един невротрансмитер, чието производство се свързва с червата. Играе роля в контролиране на страха и тревожността.

4. Връзката „енергия-стрес“

Енергията необходима на мозъка ни да разрешава сложни казуси се осигурява от храносмилателната система, която пести от енергията при храносмилане. При продължителни стресови ситуации, червата съобщават на мозъка, че се намират в извънредна ситуация.

Мозъкът „отговаря“ с изтощение, липса на апетит или неразположение.

5. Проблеми с чревния тракт

При проблеми с червата, т.нар. раздразнени черва, е установена повишена активност в емоционалния сектор на мозъка, обработващ неприятните емоции.

6. Любов от пръв поглед

Видът на храната, мирисът ѝ или ,дори само, мисълта за нея предизвикват отделянето на ензими в храносмилателната система, подготвящи я за действие.

7. Добра храна – добра имунна система

Между 60 и 80% от имунната ни система се намира в червата, което свързва хроничната умора, тревожността и депресията с неразположение на чревния микробиом.

8. Прекалено добре не е на добре

Ако имунната система работи прекалено усилено, това води до развитие на възпалителни процеси, което се свързва с болести на мозъка, като депресия и болест на Алцхаймер.

9. Добрият стомах ни прави по-добри хора

Специалисти са доказали, че балансът на бактериите и целостта на чревната стена влияят върху познавателната способност и когнитивните функции.

10. Храна – сън и имат ли реална връзка

Има доказателства, че бактериалната флора на стомаха влияе пряко върху добрият сън и справянето със стреса.

11. Определени храни ни правят по-добри

Съществуват групи храни и вещества, които помагат за добрата комуникация между мозъка и червата: Омега-3 мастни киселини; храни, богати на триптофан; храни, богати на полифеноли.