Не е рядко срещано да обръщаме внимание на неща, които честно казано, ако се замислим, не заслужават и грам от вниманието ни. А всъщност прекалено често го получават цялото.
Защото хората сякаш обичаме да си губим времето в глупости, без да правим нещо съществено или нещо важно и значимо за нас. Разбира се, има я и другата крайност – когато сме обсебени с важното и значимото и не си позволяваме да изгубим дори час просто ей-така, в мързелуване и да го посветим на себе си.
В такива случаи, всъщност, това което правим е да си губим времето, живеейки в страха, че си го губим. А това може да се окаже един от най-големите капани някога и да ни накара да се чувстваме, все едно се въртим в кръг и няма измъкване.
Но както и да е, има някои основни неща, на които сме склонни да обръщаме прекалено много внимание и на които сме склонни дори да оставяме възможността да управляват живота ни до някаква степен, което може да се развие по много лош начин за нас.
1. Мнението на хората
Има редица изрази и цитати по тази тема и със сигурност, ще продължават да изникват нови и нови с всеки изминат ден. И неслучайно. Както всички сте чували, няма как всички да ви харесват.
Разбира се, че имайки собствено мнение, ще си навлечете неодобрението на страшно много хора. А ако нямате собствено мнение, най-вероятно ще си навлечете неодобрението не само на страшно много хора, ами направо и на всички хора.
Защото няма по-лошо от това човек да не знае какво мисли за дадена ситуация, особено ако го засяга пряко. И няма по-лошо нещо от това да не отстоява своята позиция по нея, а да се ръководи от позициите на всички останали. И отдаваме прекалено много внимание, мислейки какво другите мислят за нас, а не на това какво ние бихме мислели за себе си, ако бяхме на тяхно място.
Защото важното е ако се видим отстрани, ние самите, да се харесаме. Защото винаги някой ще ни харесва и друг няма да ни харесва – каквото и да правим.
Затова е важно да не изневеряваме на себе си, заради нечие чуждо мнение и да спрем да се влияем толкова от това какво казват хората, а по-скоро от това какво ние бихме казали за себе си.
2. Отмъщението
Често имаме склонността да живеем в миналото, както се казва. И да го изживяваме наново и наново. И всеки е бил наранен някога, преди. И всеки, когато бива наранен, започва да изпитва желанието за мъст, малко или много. И понякога е трудно да му се устои.
Понякога е толкова силно, че сме готови и ние да страдаме, стига и този, който ни е наранил да страда. Но в това има ли смисъл? Има ли смисъл да продължаваме да се измъчваме с негативни мисли, когато можем просто да оставим нещата така, без да се занимаваме с хора, които вече или въобще никога не са или не са ни били приятни?
Не, защото имаме по-добри неща за правене. Защото отмъщавайки, най-много наранявайки, да нараним себе си дори още повече. Защото най-доброто отмъщение е онова, което не се случва.
