Когато на бял свят се появи първият клониран бозайник – овцата Доли, това беше представяно като епохално събитие, което ще преобърне живота ни.
Клонирането на първия бозайник от клетки на възрастен индивид се превърна в значително научно постижение. Много хора тогава си мислеха, че вече е отворен пътят за разработване на нови методи за лечение на множество тежки заболявания.
Появиха се и мрачни предсказания за появата на клонирани бебета, намеса в процесите на еволюция на човека и за грозящото човечеството израждане.
20 години по-късно нито една от тези прогнози – нито песимистичните, нито оптимистичните не се оправда. Така че какво е историческото значение на клонирането на овцата Доли.
Журналисти разказват как са я видели за първи път в кошарата на изследователския център към Рослинския институт, и според тях се откроявала със своя внушителен вид – имала гъста вълна, и изобщо изглеждала някак по-внушително.
Доли била създадена от кожни клетки, взети от замразена тъкан на отдавна умряла овца. Процесът на клониране на тази клетка включвал въздействие върху нея с мощни електрически заряди, които превърнали кожната клетка в зародишна.
След това изследователи от Рослинския институт пресадили тази клетка в матката на друга овца, където се превърнала в ембрион, който бил точно генетично копие на овцата, от която била взета изходната клетка.
Раждането на овцата Доли било предшествано от 227 опита, които завършвали с неуспех – спонтанни аборти и поява на деформирани организми.
Много хора тогава се тревожеха, че няма да е далеч времето, когато и на Земята ще се появят милиони клонирани хора. Смята се, че хората ще поискат да създават собствени клонинги в търсене на безсмъртие или ще поискат да връщат към живота свои починали роднини.
Подобни мрачни прогнози едва ли не ежедневно са звучали по радиото и телевизията. Обсъждали са се най-различни теми – какво означава да бъдеш човек, ще бъдат ли клонирани организми, които са точно копие на човека, който е дал изходният генетичен материал, какъв ще бъде светът, за който ни готвят специалистите по генетика.
Групата учени от Рослинския институт, занимаващи се с проблемите на клонирането, били наясно за наличието на подобни настроения сред обществото.
И осъзнавали, че трябва да бъдат пределно откровени и честни в работата си.
Професор Уилмут и досега остава скромен учен, задачата на който е подобряване на здравето и живота на човека.
Но неговият помощник е голям ентусиаст, доктор Саймън Бест, който разработил методи за търговско използване на методите на клониране. Той е отличен оратор и знае как да продаде добра идея.
Заедно успели бързо да сменят тона на вървялата тогава дискусия сред обществото за опасностите на клонирането. И настоявали, че то ще помогне за разработването на нови методи за много неизлечими заболявания. Професор Уилмут и доктор Бест предложили термът „терапевтично клониране“.
Те предполагали, че ще успеят да разработят методи на лечение на редица кардиологични заболявания, болест на Паркинсон и ревматизъм чрез клониране на здрави клетки и създаване на тъкани, които след това ще се присаждат на пациента и ще заместват увредените органи.
Засега обаче обещанията на генетиците за разработване на нови методи за лечение с помощта на клонирани клетки не се оправдават.
Във Великобритания има изследователи, които клонират тъканите на болни хора за изучаване на заболяване и разработване на нови лекарства.
Но методи на лечение, основани на замяна на генетично дефектни клетки с клонирани, така и не са се появили.
