Смята се, че медицината е една от най-бързо развиващите се науки. Чрез практиката и предаването на опита от поколение на поколение, лекарите са успели да усвоят до съвършенство някои трудни и животоспадяващи манипулации, да изписват подходяща терапия и да правят високотехнологични прегледи.
Всичко това, което ние сме свикнали да приемаме за даденост, е плод на много практика, непрекъснатото учене и експериментите, които са правили нашите предци. Затова в днешната статия ще ви разкажем за някои от най-интересните научни постижения в историята на медицинската наука.
1. Захарният диабет
През 1647 г. англичанинът д-р Томас Уилис прави брилянтно, но и малко налудничаво откритие. Той изследва урината на болните от диабет пациенти и открива, че тя има сладък вкус.
Единственият начин, по който може да се установи това, по онова време, е като отпие от урината, и именно това прави той. По този начин, той установява, че в урината на някои диабетно болните има глюкоза.
2. Перкусията
Перкусията е метод за диагностика, при който чрез леко почукване по повърхността на тялото, може да се добие представа за състоянието на подлежащия орган. Този метод е с важно диагностично значение за лекарите, за да се определят границите и размерите на някои органи, наличието на течност, откриват се кухини и уплътнения , както и наличие на въздух.
През 1754 г. д-р Леополд фон Ауербургер наблюдавал как баща му почуквал по бъчвите в дома му, за да определи колко са пълни. Малко по-късно, автрийският доктор, започнал да инжектира течности в плевралната кухина на вече починали хора и установил, че чрез почукване може да определи къде точно е течността, за да може тя да бъде отстранена. И до ден днешен, перкусията се използва от лекарите преди осъществяването на пункции и прегледи.
3. Аускултация
Още известна като преслушване, методът представлява регистриране на звуковите явления, които се зараждат в тялото ни. Идеята за този начин за физикален преглед се е зародила спонтанно у младия френски лекар д-р Рене Ленек през 1816г.
Той наблюдавал играта на 2 деца, които си комуникирали чрез парче дърво и карфица.
Едното дете допряло ухо до дървото, докато другото драскало с карфица от другата страна на това парче.
След този момент, Рене Ленек, започнал да прави опити да приложи този метод и в своята практика, за да чуе по-добре ударите на сърцето и различни шумове в белите дробове. 3 години по-късно той изобретил първият ефективен стетоскоп, който представлявал куха дървена тръба.
До преди това, лекарите разчитали на директната аускултация, която се осъществяваля чрез допир на ухото на лекаря до тялото на пациента.
