Колко сладко и в какви количества може да се яде при диабет
Захарният диабет тип 2 най-често се развива след 40-годишна възраст при хора с наднормено тегло и затлъстяване, до които води обикновено прекаляването със сладко и мазно.
Такива хора трябва да ограничават захарта, а също и храните, които водят до повишаване на нивата на глюкоза.
Малко са тези, които знаят, че диабет тип 2 може да е наследствено обусловен и да се предава от родители на деца. Ако от заболяването е страдал единият от родителите, вероятността да се развие и при детето е около 30-40%.
Ако от диабет страдат и двамата родители, тогава вероятността и детето да развие захарна болест е много голяма – 70%.
В такава ситуация здравословният начин на живот – правилно хранене, физическа активност, контрол на теглото, могат да ни спасят от болестта. И обратното, ако човек, за разлика от родителите, развие затлъстяване в определен етап от живота си, така се повишава вероятността в определен етап от живота да се разболее от диабет.
Разбира се, всеки въглехидрат, не само чистата захар, влияе на нивата на кръвната захар. Рязкото ограничаване или пълното спиране не трябва да се прави.
Както здравите хора, така и тези със захарен диабет втори тип трябва да си набавят не по-малко от 55% от въглехидратите с храната, тъй като осигуряват енергия на организма.
За предпочитане са т.нар. бавни въглехидрати, които не се абсорбират толкова бързо и повишават нивата на кръвната захар.
Плодове – идеален вариант за замяна на сладкото
В тях се съдържа натурален монозахарид фруктоза. Наличието на растителни влакна в плодовете води до забавяне на абсорбцията на фрукноза. Освен това във всички плодове има витамини и антиоксиданти.
Световната здравна организация препоръчва при захарен диабет да се ядат по 300-400 грама плодове дневно.
За предпочитане са тези, които не са сладки, а сладките – грозде, банани, фурми, райски ябълки е по-добре да се ограничават.
Сладко за диабетици с фруктоза
Фруктозата съдържа по 3,7 калории на 1 грам, а обикновената захар – 4 калории, затова и със сладкото с фруктоза не трябва да се прекалява.
При захарен диабет се допуска да се яде до 30-40 грама фруктоза дневно. В състава на сладкото с фруктоза има също и брашно, в рецептата често се добавят наситени мазнини и трансмазнини.
Понякога те се оказват, дори по-калорични от обикновените захарни изделия. Ако се злоупотребява с такива храни, това ще доведе до трупане на излишни килограми.
Това косвено влияе на инсулиновата резистентност на клетките и на развитието на диабет.
Храни и ястия със захарни заместители
Заместителите на захарта са натурални и синтетични. Натурални са ксилит и сорбит. Могат да се употребяват, но не повече от 20-30 грама дневно.
В големи количества могат да предизвикат осмотична диария, гадене, болки в корема. Освен това ако количеството на захарните заместители превиши 30 грама дневно, то те могат да предизвикат повишение на нивата на кръвната захар.
Към натуралните безопасни заместители на захар се отнася стевията. 150-200 пъти по-сладка от захарта и с по-малко калории.
Предлага се както под формата на сиропи, така и на таблетки. Може да се използва при приготвяне на ястия, бисквити, горещи и студени напитки.
При избор на захарен заместител следва да се отчита индивидуалната поносимост. Различните видове не са подходящи за всички.
Синтетичните заместители на захар – цикламат, аспартам, сукралоза. Множество са заблудите, че предизвикват рак. Но тези добавки минават много изследвания за безопасност, за да попаднат на пазара. Затова в умерено количество са допустими.
Обикновени бонбони, бисквити, торти, сладолед
На всички ни се иска понякога да похапнем нещо сладко. Понякога, дори и при диабет, можем да си позволим малко лакомство. Но е желателно е, след като го направим, до 2 часа да си измерим захарта.
Ако нивата са се вдигнали, то тогава може да се повиши малко дозата инсулин, но това е еднократна мярка. Не може всеки път, щом ядем бонбони, да си инжектираме повече инсулин.
Или ако се приемат хапчета за нормализиране на кръвната захар, еднократно може да се приеме по-висока доза, след това се продължава със стандартната терапия.