Превръщането на момчето в мъж – това е път от нарцистичната затвореност в себе си към разбирането на чувствата на другия, смята сексологът Ален Ерил.
Мъжката сексуалност през очите на френския психоаналитик и сексолог Ален Ерил е значително по-широка от самия секс.
Да бъдеш мъж – означава да станеш такъв, да определяш себе си чрез отношението към собственото тяло и към своите чувства, към родителите, жените, приятелите и собствените деца, към своята мъжка роля в семейството и в обществото, към слабостта и силата, уязвимостта и отговорността.
Сферата на сексуалността – това е лична вселена, и на всеки един от нас, на мъж или на жена, им предстои да я „изобретяват“ самостоятелно. Там няма рецепти и инструкции, но съществуват закономерности и общи за много от нас трудности и открития, които повече от 20 години са били обект на анализ от Ален Ерил, общувайки с пациенти в своя кабинет. Своите размишления той обобщава в новата си книга – „Да бъдеш мъж. Пътешествие из мъжката сексуална революция“.
Една от идеите на този труд е в това, че във всяка възраст на мъжа му предстои отново да преосмисля своята мъжественост, отговаряйки си на основни въпроси, намирайки баланс между удоволствието и чувствата на другия, преживявайки траурът по юношеската лекота и възприемайки се в зрелостта. 4 епохи от битието на мъжа – проницателният поглед на сексолога и доказателствата от първо лице.
1. 10-20 години – юношество – в търсене на себе си
Встъпването в пубертета често предизвиква у момчето такъв ентусиазъм и прилив на енергия, че тя буквално го преизпълва, тласкайки го напред, към физическа и психическа автономия. Подрастващите изпитват амбивалетно чувство, в което се съединяват страха и възторга.
Мощните хормоналния изменения, новото тяло и реалната перспектива да преживеят първия сексуален контакт и първата любов предизвикват дълбока криза на идентичността.
И във всичко това на момчето му предстои да намери своя път, да се разбере със себе си и със света. Юношата е рицар, който излиза да завоюва живота весело, с въодушевление и с леко сърце.
2. 20-30 години – младост – сблъсъкът с реалността
Много мъже трудно успяват да се простят с юношеството. Те изпитват носталгия по лекотата и безгрижието, с което им предстои да се разделят. Принципът на удоволствието влиза в сблъсък с реалността, и младият човек търси начин как да ги примири.
Налага се да поема върху себе си отговорността за професионалния си избор, за своите чувства и отношения. За първи път, у него възниква мисълта, че настоящата му връзка ще продължи много дълго, не е изключено, и за цял живот.
Един от способите за изграждане на себе си и преодоляване на страховете пред бъдещето, е дружбата с други мъже, които служат едновременно за огледало и за подкрепа в стълкновенията със света. Мъжът надраства духът на противоречията и започва да изгражда собствени ценности и възгледи.
3. 30-40 години – бащинство – краят на безгрижието
Перспективата пред един мъж да стане баща предизвиква у него паника и световъртеж, а тази перспектива обикновено става реална именно след 30-годишна възраст.
4. 40-50 години – зрялост – точка на равновесието
Понякога 40-годишните мъже живеят в очакването на своята 50-годишнина, което усещат като момент на загуба на мъжката сила, траур по всемогъществото, предателство на тялото. С това десетилетие са свързани множество фантазии и страхове, имащи отношение към секса.
