Формата на витамин Д, която е одобрена за избавяне на населението от рахит и се добавя към преработеното мляко и хляб е Д2 /ергокалциферол /.
Но в последно време в Европа се наблюдава леко увеличаване на случаите на заболяването.
Освен това научните изследвания през последните 2 десетилетия показват, че витамин Д успешно може да се използва, както за преодоляване на по-безобидни хранителни разстройства, на затлъстяване, метаболитни синдроми, така и на социално значими заболявания, дори и на рак и на сърдечно-съдови заболявания.
За предпазване от посочените по-горе заболявания, витамин Д3 под формата на хранителна добавка се счита за по-добър от Д2. Консенсусното мнение сред учените е, че допълнителният прием на 5-10000 IU /международни единици/ на витамин Д дневно, трябва да е безопасно.
В хуманната медицина битува мнението, че количество от 20 нанограма на милилитър кръв на активната форма калциферол са напълно достатъчни. Но се смята, че за да се поддържа тялото в кондиция необходимата концентрация на серумния витамин Д, трябва да бъде над 50 ng/ml.
По време на лечение на заболяване, се счита, че временни нива от 80-100 ng/ml имат терапевтично действие, като ускоряват оздравителния процес. Концентрация над 100ng/ml предизвиква токсична реакция на организма.
Витамин Д2 синтетично се произвежда от облъчване с ултравиолетови лъчи на ергостерол, който се извлича от моравото рогче, представляващо вид плесен, още от 1920 г. А във формата на хранителна добавка витамин Д3 се добива чрез процес, близък до този, който се осъществява под действието на UVB лъчите при излагането на човешката кожа и холестерола в нея на слънчева светлина.
Синтетичната форма на витамин Д3 се произвежда, предимно от лалолин от овча вълна, като последната се подлага на същия процес на излагане на ултравиолетови лъчи. Овчият лалолин съдържа същият вид холестерол, като човешката кожа. Експозицията на овчия лалолин на UVB лъчи имитира излагането на слънчева светлина, като в резултат на процеса се създава холекалциферол.
Независимо от експозицията на човешката кожа на слънчева светлина или от облъчването на лалолин с UVB лъчи, образувалият се холекалциферол трябва да преобразува в черния дроб и бъбреците в прохормон /прекурсор/, познат като витамин Д3.
Затова обикновено се счита, че витамин Д3 под формата на хранителна добавка не създава токсична среда в организма, тъй като се усвоява много по-ефективно него. Поради това се смята, че задържа по-стабилни нивата на серумните нива на витамин Д в сравнение с витамин Д2.
Естествени източници на витамин Д
1. Явно е, че излагането на слънчевата светлина на откритите части на кожата е най-естественият начин за набавяне на витамин Д. Съществува интересна разлика между приемането на калциферол като хранителна добавка и излагането на кожата на слънце. При естественото преобразуване на слънчевите лъчи във витамин Д от холестерола в кожата съществува вградена защита на организма. Като се прекратява процеса на производството му при достатъчно количество, независимо от времето, което човек прекарва под слънчевите лъчи. След излагане на кожата на слънце човек не трябва да се къпе със сапун около 48 часа, тъй като се отмива част от холестерола от кожата, преди изцяло да се преобразува в прохормон. Затова трябва при къпане трябва да се използва сапун само за областите на кожата, в които се развиват обикновено по-бързо бактерии и започват да отделят неприятна миризма.
2. Най-полезни са рибните масла, особено масло от черен дроб на треска, то освен че съдържа омега-3 мастни киселини, е много богато на естествено произведен витамин Д. Колкото с повече плактон се храни една риба или морски бозайник, толкова по-големи количества калциферол съдържа нейното масло.
3. Риби, като сардини, херинга и сом, които се хранят с планктон са сред най-добрите източници на витамин Д3. А за да поддържане на стабилни нивата на калциферола в кръвния серум се препоръчва консумация на студеноводната сьомга, скумрия и риба тон.
4. Пресните яйца от свободни кокошки са също добър източник на витамин Д3.
5. Ако човек избягва всички животински хранителни източници, за да поддържа стабилна концентрацията на витамин Д в кръвта, може да си го набавя от гъбите печурка и китайската „императорска гъба“ – шийтаке.
