Когато вие гледате към света, занимавате се с ежедневни задачи, обмисляте важен въпрос – вашият мозък си играе с вас. Кои са тези 5 способности на мозъка, които могат да объркат вашите карти.
1. Егоцентрично възприятие за света
Вие не можете да погледнете на света с чужди очи, не сте способни да виждате една ситуация отстрани. Вие сте си само вие. Всеки човек е своеобразен отделен свят. Дори контролирането кой от вас как възприема реалността, е невъзможно.
Но има косвени доказателства, че дори в детайлите това се случва различно. Например няма гаранции, че цвета и оттенъците са такива каквито ги виждаме, макар и да са стандартна величина за всички.
Що се отнася до чистия цвят – там е по-лесно, лекото отклонение във възприятието не променя общата представа за цвета, тъй като в него няма примеси. Що се отнася до оттенъците там е по-сложно.
Нашите фоторецептори и зрителният център по различен начин интерпретират цветовите оттенъци, правейки акцент върху различните съставляващи. Така например един човек може да вижда блатен цвят, а друг кафяв или цвят горчица.
Жителите на безкрайните северни белоснежни равнини възприемат около 20 нюанса на белия цвят.
Хората, които живеят в степните райони по-добре възприемат разстоянието, а тези, които обитават джунглите по-лесно се концентрират върху детайлите, обитателите на големите градове пък по-добре улавят геометричните различия в предметите.
Но най-интересни са неотдавнашните изявления на физиците, че светът всъщност не е цветен, а е черно-бял.
Очите ни възприемат електромагнитни вълни с определена дължина, които въздействат на конусите – чувствителни към светлината клетки на ретината. Поради това различните живи същества в зависимост от особеностите на своите очи и зрителния участък на мозъка, възприемат света по различен начин.
2. Лъжливи спомени
Ако е наложително, нашият мозък да запомни нещо, което не се е случило. Тази особеност на паметта се нарича „конфабулация“. Няма смисъл да се уверява човек, че всичко това са измислици и той лъже за всичко.
И знае точно как и кога са се случили всички описани от него събития. Всъщност паметта не е статична характеристика на мозъка.
Възстановява събитията при всяко обръщане към нея, правейки ревизия в своите архиви. Всяко събитие, което се случва след това, което е било фиксирано от паметта, е възможно впоследствие да се вклини в спомените.
3. Виртуална реалност
Създаването на спомени е някакъв дребен детайл, но генерирането на друга реалност е истински мастър клас. Ако на мозъка не му достига информация за заобикалящия го свят, я доизгражда самостоятелно.
Неотдавна учените установиха, че тази способност стои в основата на халюцинациите при хората в остър стадий на психично заболяване. Мозъкът в такива моменти смята, че светът е необходимо спешно да се усъвършенства.
4. Фантомни болки
Досега природата на това явление не е достатъчно добре проучена. Защо боли това, което го няма? Как мозъкът възприема тази болка? И най-важното – какво да правим с това? Много хора усещат болка в липсващ крак или ръка. И това е много по-лошо, отколкото страданието от реална болка.
5. Заместване на загубени функции на мозъка
На тази способност на мозъка се основават успехите във възстановяването след инсулт, травми, отстраняване на част от мозъчната тъкан. Невероятно, но ако част от мозъчната кора бъде загубена, то другите здрави участъци ще поемат върху себе си работата на загубените бойци.
