Акушерският тетанус е зооантропонозно бактериално остро инфекциозно заболяване с контактен механизъм на предаване на причинителя, което се развива в период на бременност и се характеризира със засягане на нервната система, спазми на скелетната мускулатура и е възможна проявата на генерализирани гърчове.
В България, европейските държави и САЩ се среща изключително рядко в лечебната практика, поради достъпните, а у нас и безплатни ваксини срещу тетанус, които се прилагат няколко пъти в детска и юношеска възраст и впоследствие на всеки 10 години.
Какви са причините?
Причинителят на заболяването е облигатно анаеробна грам-положителна спорообразуваща бактерия Clostridium tetani, принадлежаща към семейство Bacillaceae. Спорите се разполагат терминално, като по този начин придават на инфекциозните микроорганизми вид на ракети за тенис.
С. tetani образуват силно действащ екзотоксин /тетаноспазмин/, цитотоксин /тетанолизин/ и така наречената нискомолекулярна фракция.
В почвата, изпражненията и по различни предмети спорите могат да се съхранят с години.
Издържат на температура от 90 градуса в продължение на 2 и повече часа.
В анаеробни условия, при температура от 37 градуса по Целзий, достатъчна влажност и в присъствие на аеробни бактерии, например стафилококи, спорите се преобразуват във вегетативни форми.
Те загиват след няколко минути при кипене, след 30 минути – при 80 градуса по Целзий. Антисептиците и дезинфектантите унищожават причинителя на заболяването в рамките на 3-6 часа.
В страните с топъл климат е възможна вегетация на спорите направо в почвата.
При тетаничния клостридий се идентифицират 2 вида антигени – соматични /О-антигени/ и камшичести /H-антигени/. По структура флагеларните антигени се подразделят на 10 серотипа.
Всички серотипове образуват идентични по антигенните си свойства тетаноспазмин и тетанолизин.
• Тетаноспазминът е една от най-силните биологични отрови.
Представлява полипептид с „дистанциран“ механизъм на действие, тъй като бактериите рядко напускат пределите на първоначалното огнище на инфекцията, тоест образувалата се рана.
Токсинът се прикрепва за повърхността на аксоните на нервните клетки, прониква в тях, поради лиганд-медиираната ендоцитоза и чрез ретроградния аксонен транспорт прониква в централната нервна система.
Механизмът му на действие е свързан с потискане освобождаването на невротрансмитери в синапсите. Първоначално токсинът действа на периферните нерви, предизвиквайки локални тетанически мускулни съкращения.
В хранителна среда в лабораторни условия токсинът се появява на 2-рото денонощие, достигайки пик в образуването си на 5-ти 7-ми ден.
• Тетанолизин проявява хемолитично, кардиотоксично и смъртоносно действие, предизвиква развитие на локални некротични лезии. В патогенезата на акушерския тетанус този токсин е от не толкова съществено значение.
Максималното натрупване на токсина в хранителна среда се наблюдава след 20-30 часа.
Процесите на неговото образуване не са свързани със синтез на тетаноспазмин.
Фракцията с нискомолекулно тегло засилва секрецията на невротрансмитери в нервно-мускулните синапси.
Какви са симптомите?
Като цяло възникването инфекциозни заболявания по време на бременност се отразява неблагоприятно, както на майката, така и на плода.
В голяма част от описаните в литературата и регистрираните случаи на акушерски тетанус, бременността завършва с преждевременно раждане или спонтанен аборт, при който се установяват възникнали аномалии в развитието на плода.
Клиничните изяви на тази форма на тетануса са почти идентични с тези, когато заболяването се развива извън пуерпериума /следродилният период/, но е установена разлика, състояща се в по-кратък инкубационен период – приблизително около 9-10 дни, а вероятността от настъпване на смърт е по-висока – около 90%.
Лечение на акушерски тетанус
Задължително се пристъпва към изолиране на бременната жена, дори и при съмнения.
Прилага се стандартната при тетанус имунотерапия с човешки имуноглобулин, но при липса на достъп до такъв се назначава антитоксичен противотетаничен хетероложен серум.
Вегетативните форми на тетаничния клостридий се унищожават и от антибиотиците от класа на пеницилините.
