Алергичен алвеолит – това е остро или хронично заболяване, обусловено от контакт на дихателните пътища с инхалационни алергени, такива, които могат да се вдишат. Болестта се характеризира с развитие на възпалителен процес в областта на алвеолите или бронхиолите.
Алергичен алвеолит – защо се развива болестта
Съпътстващата клинична картина във всеки конкретен случай може леко да се различава, но най-често е представена от оплаквания за гадене и задух. В случай че алергенът е бил открит своевременно установен и отстранен, то тази патология е с благоприятна прогноза.
В напреднал стадий може да стане причина за дихателна недостатъчност. Сред другите усложнения са интерстициална фиброза, белодробно сърце, емфизем на белите дробове. Възможна е и деснокамерна сърдечна недостатъчност.
Алергичният алвеолит също се нарича свръхчувствителен пневмонит. Първите описания на тази болест са направени още през 1932 г.
Тогава били наблюдавани хора, които системно контактували със сено, в състава на което имало актиноминоцети. Това състояние получава названието „бял дроб на фермера”.
Общото ниво на разпространение на алергичен алвеолит сред населението е приблизително 42 случаи на 100 000.
Тази алергия се установява в зряла възраст, макар и да е възможно да се развие и при деца. Зависимост от пола не била установена.
Причини за алергичен алвеолит
Основна причина за развитие на тази болест са вдишваните от външната среда вещества, към които има повишена чувствителност. Най-голямо значение има концентрацията на вдишвания алерген, а също и силата на възникващия имунен отговор.
Установено е, че ако в околния въздух се съдържат органични или химически вещества в голям обем, вероятността от възникване на алергичен алвеолит е около 15%.
Алергична реакция най-често се развива след повторен контакт с провокиращо вещество.
Гъбични спори обикновено са провокатори на тази болест, което е свързано с постъпването в дихателните пътища на частици от птичи изпражнения.
Особено често тази алергична реакция се открива при хора, които се занимават с птицевъдство.
Растителна и домашна прах е възможно да са в ролята на алерген. Особено внимание се обръща на хората, при които този патологичен процес има професионална природа.
На първо място се предполага работа в различни производства, например, с химически вещества. Понякога дори лекарствените препарати могат да предизвикат алергична реакция в крайните отдели на дихателните пътища.
Тази болест се дели на остра и хронична. Острата се установява в случай, ако за появата на характерни клинични проявления са необходими от 4 до 12 часа от момента на постъпване на алергена в дихателните пътища.
Хроничната форма предполага продължителен контакт с ниски дози алергени, които се вдишват.
Някои автори разграничават още и междинна форма – субакутна.
Симптоми при алергичен алвеолит
Симптомите при остра, подостра и хронична форма е възможно леко да се различават. Острата форма манифестира с повишение на телесната температура, мускулна и ставна болка.
След кратко време е възможно болният да започне да изпитва болки и чувство за тежест в гърдите. Задължително се присъединява пристъпообразна кашлица, която е по-скоро непродуктивна.
Още едно характерно клинично проявление е задухът. Веднага щом контактът с алергените бъде отстранен, всички симптоми стихват веднага.
Средно това отнема от 1 до 3 дни. По-дълго може да се съхрани задухът, свързан с физическо натоварване.
Ако провокиращото свръхчувствителност вещество отново постъпи в дихателните пътища, то клиничната картина отново нараства.
Субакутната форма се съпровожда с точно такива симптоми. Разликата е в това, че те имат много по-малка интензивност.
При хронична форма се развива постепенно засилващ се задух, който се провокира от вдишвания алерген. Освен това се наблюдава постоянна кашлица и повишена слабост.
Диагностика и лечение на алвеолит
За поставяне на правилна диагноза е необходимо да се снеме анамнеза. Задължително се извършва аускултация, допълваща се с рентгенография на белите дробове. Измерват се и обемните показатели на външното дишане.
Още един високо информативен метод, това е компютърната томография. Допълнително е показно имунологично изследване.
За отстраняване на симптомите на болестта е необходимо да се прекрати контактът с провокиращия фактор. При тежко протичане на патологичния процес са показни кортикостероиди.
Останалите мероприятия са със симптоматичен характер и включват бронхолитици, кислородна терапия и т.н.
