Имунната система на човека се формира в детството – най-разпространената теория, която потвърждава този факт е с название „хигиенна хипотеза”.
Алергиите и проблемите с психиката произхождат от детството
Основава се на подобряване на обществената хигиена, промяната в селското стопанство и урбанизацията, вследствие на което имунната система по-рядко контактува с определени микроби.
Предполага се, че именно прекомерната чистота е довела до увеличаване броя на хроничните възпалителни заболявания, алергии и психически разстройства, от рода на депресиите.
Използвайки като основа хигиенната хипотеза, изследователи от университета на Цюрих и Лозана анализирали епидемиологични данни от 5000 души, родени в средата на 20-ти век.
Учените се концентрирали върху разпространението на алергиите, вирусните и бактериалните заболявания и психосоциалния стрес в детството.
Въз основа на ранните модели на заболеваемост изследователите определили 5 различни групи хора, които характеризирали с определени биомаркери – количество левкоцити, маркери на възпаление.
От годината на раждане зависи предразположението към алергии
Основната група, която се състояла от 60% от общата анализирана кохорта, била с обикновена неутрална имунна система. Бремето болести при тези хора в детството било ниско.
Заболеваемостта в детството било още по-ниска за втората по-големина група в изследването, които били около 20% от общия брой. Тези хора притежавали особено резистентна, „устойчива” имунната система.
Дори симптомите на общите детски заболявания, сред които морбили, епидемичен паротит или рубеола, които без ваксини трудно се предотвратявали в средата на 20-ти век, рядко се срещали в тази група.
„Еластичната” група се състояла от 3 по-малки подгрупи. В „атопичната” подгрупа /7% от общата кохорта/ се наблюдавали случаи на множествени алергични заболявания.
„Смесената” подгрупа, приблизително 9%, се характеризирала с единични алергични разстройства, сред които лекарствена алергия, а също и бактериални детски заболявания, сред които скарлатина, коклюш и рубеола.
Най-малката от подгрупите – приблизително 5% от общия брой, се състояла от хора, получили психически травми в детството.
Сравнителният анализ показал, че в „неутралната” и „устойчивата” група преобладавали по-възрастни хора. И обратното „атопичната” група набирала все повече участници с всяка следваща година на раждане.
Различията между групите се проявявали и в по-късна възраст. Хората от групата на устойчивите, в зряла възраст били по-добре защитени не само от хронични възпалителни заболявания, но и от психически разстройства.
