Ановулаторен цикъл /АЦ/ представлява монофазна менструация, характеризираща се с липса на овулация и на етап на развитие на жълтото тяло, като същевременно се запазва редовността и ритмичността на маточното кървене.

В гинекологията се различават състояния, които се съпровождат с физиологична ановулация, най-често в периода на подготвяне на организма за навлизане в период на менопауза и патологична ановулация при стерилитет.

За диагностика на състоянието се използват физиологични тестове, трансвагинално изследване с ултразвук.

Какви са симптомите?

Клинично АН се проявява по различни начини. Възникващото при него менструалноподобно кръвотечение е възможно да не се отличава от обичайната менструация по своята регулярност и количество изгубена кръв.

При хиперестерогенемия кръвотечението се съпровожда с продължително и обилно освобождаване на кръв, което е характерно за менорагия.

Ако не започне лечение обилните кръвотечение е много вероятно да предизвикат анемия.

АН при жени в репродуктивна възраст се характеризира с невъзможност за забременяване, тъй като не се отделя яйцеклетка, която да бъде оплодена и поради тази причина жените търсят помощ от специалист.

Какви са причините?

При здрави жени в репродуктивна възраст монофазен менструален цикъл се наблюдава сравнително рядко при 1-3% и е възможно да се редува с овулаторни менструации.

Ановулацията може да бъде обусловена, например от смяната на климата при пътуване и пристигане в друг географски регион.

Най-честите физиологични причини за АН се явяват възрастовите изменения в женския организъм – половото съзряване и затихване на репродуктивните функции /климакс/.

Като физиологичен процес, ановулацията в съчетание с аменореята са характерни за бременността и следродовата лактация.

В случай на възобновяване на ритмичните кръвотечения при 40-50% от кърмещите жени цикълът има еднофазен ановулаторен характер.

Като патология, изискваща лечение АН се разглежда от гинекологията при безплодие или при маточни кръвотечения, причинени от нарушения на фоликулогенезата, отсъствието на овулация и от липсата на лутеална фаза.

Причините за патологичен АН обикновено се явяват нарушения на хипоталамо-хипофизарната регулация на менструалния цикъл, както и дисфункция на яйчниците.

Нарушенията на хипоталамо-хипофизарната регулация се проявяват чрез недостатъчния синтез на фоликулостимулиращ хормон /ФСХ/, който води до неузряването на фоликул и съответно неспособност да се спука и да предизвика овулация.

Други възможни изяви на това нарушение могат да бъдат:

• Занижени нива на лутенизиращ хормон /ЛХ/;
• Изменение на баланса на половите хормони;
• А понякога и прекомерен синтез и освобождаване на пролактин от хипофизата;

АН е възможно да бъде свързан с:

• възпаление на яйчниците или на маточните придатъци /аднексит/;
• нарушения на ензимната трансформация на половите стероиди в яйчниците;
• функционални изменения на щитовидната жлеза или на кората на надбъбречните жлези;
• инфекции, нервно-психични заболявания, интоксикация;
• авитаминоза или с други нарушения от алиментен характер;

Нерядко АН се наблюдава при вродени пороци на репродуктивната система, генетични патологии и при забавено полово съзряване.

Лечение на ановулаторен цикъл

Основната цел на лечението е стимулиране на овулацията и потискане на прекомерната пролиферация.

Хормоналната терапия се провежда на интермитентни цикли в зависимост от степента на естрогенното насищане на организма.

За поетапното стимулиране на правилен менструален цикъл след предварително абразио на ендометриума се назначават препарати с гонадотропно действие. 6-8 дни преди менструацията се извършва интрамускулно инжектиране на 1% разтвор на прогестерон по 1 мл. ежедневно.

Превенция

За предотвратяване на еднофазните менструации е необходимо повишено внимание към:

• здравословното състояние на подрастващите момичета;
• пълноценното им хранене;
• рационален режим на умствено и физическо натоварване и почивка;
• своевременно лечение на генитални и екстрагенитални патологии;
• предотвратяване на инфекции и на излагане на токсични химикали;