Ановулаторен цикъл /АЦ/ представлява монофазна менструация, характеризираща се с липса на овулация и на етап на развитие на жълтото тяло, като същевременно се запазва редовността и ритмичността на маточното кървене.
В гинекологията се различават състояния, които се съпровождат с физиологична ановулация, най-често в периода на подготвяне на организма за навлизане в период на менопауза и патологична ановулация при стерилитет.
За диагностика на състоянието се използват физиологични тестове, трансвагинално изследване с ултразвук.
Какви са симптомите?
Клинично АН се проявява по различни начини. Възникващото при него менструалноподобно кръвотечение е възможно да не се отличава от обичайната менструация по своята регулярност и количество изгубена кръв.
При хиперестерогенемия кръвотечението се съпровожда с продължително и обилно освобождаване на кръв, което е характерно за менорагия.
Ако не започне лечение обилните кръвотечение е много вероятно да предизвикат анемия.
АН при жени в репродуктивна възраст се характеризира с невъзможност за забременяване, тъй като не се отделя яйцеклетка, която да бъде оплодена и поради тази причина жените търсят помощ от специалист.
Какви са причините?
При здрави жени в репродуктивна възраст монофазен менструален цикъл се наблюдава сравнително рядко при 1-3% и е възможно да се редува с овулаторни менструации.
Ановулацията може да бъде обусловена, например от смяната на климата при пътуване и пристигане в друг географски регион.
Най-честите физиологични причини за АН се явяват възрастовите изменения в женския организъм – половото съзряване и затихване на репродуктивните функции /климакс/.
Като физиологичен процес, ановулацията в съчетание с аменореята са характерни за бременността и следродовата лактация.
В случай на възобновяване на ритмичните кръвотечения при 40-50% от кърмещите жени цикълът има еднофазен ановулаторен характер.
Като патология, изискваща лечение АН се разглежда от гинекологията при безплодие или при маточни кръвотечения, причинени от нарушения на фоликулогенезата, отсъствието на овулация и от липсата на лутеална фаза.
Причините за патологичен АН обикновено се явяват нарушения на хипоталамо-хипофизарната регулация на менструалния цикъл, както и дисфункция на яйчниците.
Нарушенията на хипоталамо-хипофизарната регулация се проявяват чрез недостатъчния синтез на фоликулостимулиращ хормон /ФСХ/, който води до неузряването на фоликул и съответно неспособност да се спука и да предизвика овулация.
Други възможни изяви на това нарушение могат да бъдат:
• Занижени нива на лутенизиращ хормон /ЛХ/;
• Изменение на баланса на половите хормони;
• А понякога и прекомерен синтез и освобождаване на пролактин от хипофизата;
АН е възможно да бъде свързан с:
• възпаление на яйчниците или на маточните придатъци /аднексит/;
• нарушения на ензимната трансформация на половите стероиди в яйчниците;
• функционални изменения на щитовидната жлеза или на кората на надбъбречните жлези;
• инфекции, нервно-психични заболявания, интоксикация;
• авитаминоза или с други нарушения от алиментен характер;
Нерядко АН се наблюдава при вродени пороци на репродуктивната система, генетични патологии и при забавено полово съзряване.
Лечение на ановулаторен цикъл
Основната цел на лечението е стимулиране на овулацията и потискане на прекомерната пролиферация.
Хормоналната терапия се провежда на интермитентни цикли в зависимост от степента на естрогенното насищане на организма.
За поетапното стимулиране на правилен менструален цикъл след предварително абразио на ендометриума се назначават препарати с гонадотропно действие. 6-8 дни преди менструацията се извършва интрамускулно инжектиране на 1% разтвор на прогестерон по 1 мл. ежедневно.
Превенция
За предотвратяване на еднофазните менструации е необходимо повишено внимание към:
• здравословното състояние на подрастващите момичета;
• пълноценното им хранене;
• рационален режим на умствено и физическо натоварване и почивка;
• своевременно лечение на генитални и екстрагенитални патологии;
• предотвратяване на инфекции и на излагане на токсични химикали;