На 2-ри февруари в Америка и САЩ отбелязват Денят на мармота.
Това е странна традиция, чиито корени водят началото си от Древен Рим.
Просветените римляни будили таралежа и наблюдавали дали ще се изплаши от сянката си или не.
Обичаят се е съхранил в европейските държави, където немците будили язовец и дори мечка, тук възникват съмнения кой кого трябва да изплаши.
По-късно именно немците пренасят този обичай в Америка, където вместо язовци и мечки, преселилите се започнали да будят мармоти.
От 1886 г. 2 февруари се смята за Ден на мармота.
През 1993 година един от най-известните филми „Омагьосан ден“ в превод на български или буквално „Денят на мармота“. Популярността на тази комедия била толкова голяма, че скоро названието става нарицателно.
И 25 години след излизане на филма това словосъчетание се използва и от невролози.
Що за сянка виждат хората, сблъскали се с „Деня на мармота“?
Омагьосаният ден като разновидност на амнезия
В основата на филма е идеята за времевия капан, в който попада главният герой.
Принуден е да изживява един и същ ден безкраен брой пъти.
Проблемът е, че хората, които го заобикалят живеят в своя непрекъснат поток време.
Главният герой помни всички срещи с тях, но хората не си спомнят за него.
В реалния живот обикновено се срещат обратните ситуации, когато паметта си губи един човек – това състояние се нарича амнезия.
Амнезия по определение е болест, при която пациентът не помни или в непълна степен помни случилите се събития с него.
Това състояние може да е спонтанно и да минава от само себе си, а може да продължава и с години и така и да не се излекува.
Съществуват множество разновидности амнезия.
Например, при ретроградната пациентът забравя всички събития, които са му се случили преди началото на заболяването.
Противоположна по характер е антероградната амнезия, когато се помни всичко, случило се преди началото на заболяването, и престава да запомня всичко, което се случва в момента.
Синдром на омагьосания ден – нарушения на паметта
Ако направим аналогия с филма „Омагьосан ден“, всъщност съществува заболяване с обратни симптоми.
Човек си губи паметта за отминалите дни до определен момент и ежедневно се оказва на едно и също място на времевата линия.
Това е описаната по-горе антероградна амнезия.
Класически случай се описва във филма „50 първи целувки“, заснет през 2004 г.
Главната героиня на мила романтична комедия страда от загуба на памет след катастрофа.
Спомня си всичко, което е било до момента на катастрофата, но не помни какво е било вчера.
Това заболяване не се среща често, но подобни случаи привличат вниманието и на лекари, и на околните. То получава и названието синдром на омагьосания ден.
Възможно ли е излекуване от антероградна амнезия?
Лекарите уточняват, че механизмът на развитие на антероградна амнезия във всички случаи е неизвестен.
Защо травмата, последствията или биенето на инжекция са довели до пречупване на паметта, е неразбираемо?
Съвременната медицина не може да помогне на такива хора.
Но изследванията продължават.
През 2015 г. американски учени обявиха, че създават невропротеза – устройство, което свързва зоните в мозъка с краткотрайна и с дълготрайна памет.
Според специалисти именно в нарушенията на това съединение се крие тайната на синдрома на омагьосания ден.
