Мехлеми на основата на антибиотици се използват вече много години в медицината. Лесно могат да се купят във всяка аптека, и често отношението към тях не е толкова сериозно, като препаратите и таблетките.

Могат ли да се използват подобни лекарства без лекарско предписание, и в какви случаи са действително необходими.

Най-разпространените мехлеми с антибиотици

Днес много групи антибиотици са представени не само с перорални и инжекционни форми, но и под формата на различни мехлеми, суспензии и аерозоли. Най-популярни са следните:

• Левомицетин /левомицетинов мехлем/ – този антибиотик днес рядко се използва за вътрешно приложение, доколкото е била доказана неговата връзка с развитие на някои случаи на апластична анемия. Но именно във форма на мехлем лечението с антибиотика не е свързано с такава опасност, затова се използва доста широко.

• Тетрациклинов мехлем – втори по популярност антибактериален препарат под формата на мехлем. Активно се използва за лечение на проблемна кожа, но също може да се нанася и на очите.

• Еритромицинов мехлем – широко се използва в лечението на различни обриви на кожата и може да се използва за лечение на очите. Този препарат се отнася към групата на макролидите. Действието на антибиотика е достатъчно меко, затова може да се назначава и на деца.

• Клиндамицин – използва се за лечение на козметични проблеми. Често на много продължителни курсове, до 6 месеца.
• Гентамицин – не се изписва на деца до 3 години и бременни. Ефективен при лечение на стрептодермия.

Преобладаващия брой антибактериални препарати в мехлемите са антибиотици с широк спектър на действие. Същевременно най-популярната група пеницилините – не се отпускат в такава форма.

Действие на антибиотиците в мехлемите

В сравнение с препаратите, които се приемат вътрешно или в инжекционна форма, лекарствата за външно приложение не се абсорбират толкова интензивно в кръвта.

Основното действие на такива антибиотици е местно, тоест проявява се в конкретния участък, където се нанася лекарството.
И по своите свойства и характеристики тези антибиотици не се отличат от пероралните, спектърът им на действие напълно съвпада. Освен това, ако се е наблюдава алергична реакция към таблетките, ще я предизвика и мехлема.

А също и в случай, че изследвания покажат резистентност към антибиотика тя се проявява при използване на препарата във всякаква форма. Това е необходимо да се отчита при избора на подходящ мехлем.

Още един важен момент при използването на антибактериални мехлеми – честотата на прилагане. Всяко антибиотично лечение се назначава на курсове, а препаратът следва да се нанася с указана от лекар периодичност.

Такива мехлеми не се използват единствено за отстраняване на симптоми, не трябва да се използват периодично, да се пропуска времето за обработка на рани, самостоятелно да се съкращава курса.

Всички тези действия водят до такива последствия както и нарушения на инструкцията за прием на перорални препарати.

Бактериите против които се използват антибиотиците, нямат да бъдат унищожени напълно и почти сигурно ще предизвикат резистентност към препарата. В резултат на което действието на антибиотиците ще бъде слабо, и лекарството ще трябва да се замени.

Именно затова преди началото на използване на мехлема на основата на антибиотици е необходимо да се консултирате с лекар. Специалистът ще назначи необходимият курс, може по резултатите от изследването да се подбере ефективен препарат.