Преди само 80 години лекарите с доста усилия са си представяли как могат да помогнат на пациент със сифилис и с какво да лекуват тези, които са страдали от бактериална дизентерия.
Всичко се променило през 1928 година, когато британският учен Александър Флеминг открил вещество, притежаващо свойството да унищожава бактерии.
Изследователят установил, че гъбичките Penicillium, които обикновено образуват плесен по хранителните продукти, произвеждат антибактериално съединение, по-късно, наречено „пеницилин“.
Това вещество станало първият антибиотик, за който Флеминг съобщил на членовете на Медицинския изследователски клуб при Лондонския университет. Но използването на пеницилина за медицински цели все още било в далечна перспектива – съединението било с много нестабилна структура.
Едва 9 години по-късно сътрудници на Оксфордския университет разработили метод за получаване на стабилна форма на пеницилина, а през 1941 година учените излекували с помощта на антибиотик първият пациент, страдащ от тежка бактериална инфекция.
До сега лекарите редовно назначават на пациентите си лекарствени препарати от този клас. 77 години след откриването на пеницилина в арсенала на лекарите се появили и други антибактериални съединения – тетрациклини, цефалоспорини, хлорамфеникол.
Изглежда, че практически всяка инфекция лесно може да бъде излекувана като на пациента бъдат назначени едни или други антибиотици, а в някои случаи може да се прибегне до препарати с широк спектър на действие.
Но се оказва, че голямата победа е възможно да предизвика епидемия в нашето съвремие и то по-страшна, от когато и да било в историята. В най-тежките случаи лекарите се връщали към това, с което са започнали техните колеги преди много години, те не знаели как да лекуват някои инфекции.
Супербактерии
През декември 2014 година беше публикуван първият научен преглед по въпросите на антимикробната резистентност - The Review on Antimicrobial Resistance.
Според документа, инфекциите, които не се поддават на лечение с антибиотици, е възможно да започват да стават причина за смъртта на до 10 милиона души годишно.
Експертите също така посочват в Обзора, че към 2050 година разходите за борба с бактериите, устойчиви към действието на антибиотици, ще достигнат 100 трилиона долара.
2 месеца след излизането на обзора американски лекари съобщили, че пациенти в една от болниците на Лос Анджелис вероятно са се заразили със смъртоносни „супербактерии“.
Това били 179 души – пациенти на медицинския център Роланд Рейгън, които били преминали през ендоскопско изследване. Сътрудниците на Калифорнийския университет пояснили, че по техни данни стандартната стерилизация на прибола за провеждане на изследването не е ущожила всички опасни бактерии.
През март 2015 година втора болница в Лос Анджелис съобщи за поява на епидемично огнище на антибиотикоустойчива инфекция. Обикновено ендоскопско изследване също станало причина за заразяване на 4 пациенти на медицинския център Сидарс-Синай.
Сътрудници на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ – CDC, наскоро представиха своята статистика, съобщавайки, че ежегодно до 2 милиона американци се заразяват с бактерии устойчиви на стандартни антибиотици и най-малко 23 хиляди души умират поради такива инфекции.
Експертите смятат, че основната причина за повишаване на устойчивостта към антимикробните препарати, е неоснователното назначаване на антибиотици на пациентите. В някои случаи, например при хирургични интервенции или при тежки бактериални инфекции, използването на антибиотици е абсолютно задължително.
Компанията Medix провела запитване сред британските лекари с цел установяване колко често медицинските специалисти назначават на пациентите си ненужни лекарствени препарати и медицински процедури.
Оказало се, че само 1 от 5 лекари съблюдава правилата за назначаване на медикаменти, а други медици постоянно изписват на пациентите си ненужни лекарства.
