Окончателно отминаха времената, когато главният мозък бе за учените черна кутия. Дори приблизително представяйки си мозъчните процеси, можехме само да предполагаме какво се случва вътре всъщност.
Сега обаче всичко се промени – изследователите наблюдават активността на невроните по същия начин както ние виждаме движението на хората, които идват към нас.
Флуоксетин - антидепресант от 30 години
Прозак – търговското название на флуоксетин, е представен като антидепресант през далечната 1988 г. Но 30 години по-късно учените не са наясно как действа този препарат и съответно способства за повдигане на настроението.
Флуоксетинът е първият препарат от класа съединения, известни като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Смята се, че това става за сметка на увеличаване на количеството на невромедиатора серотонин. Изследователите обаче подозират, че едновременно с това в мозъка може да се случва още нещо.
Завеса на тайните е повдигната от изследователи от Университета на Пиза – Токсана, Италия. В своите изследвания те използвали конфокална визуализация и случайно установяват, че генетичното изтощение и възстановяване на серотонина при мишки пренастройва нервните влакна на хипокампа.
Неговите серотонинови неврони демонстрирали съществена структурна пластичност.
В тази връзка учените опитали да погледнат, възможно ли е измененията в нивата на серотонина, предизвикани, например, от флуоксетин, да имат аналогичен ефект.
За да се изясни това, екипът учени използвали мишки, които експресират зелен флуоресцентен белтък в серотонинови неврони.
На мишките давали флуоксетин с вода в продължение на 28 дни, а след това сравнили сигналите GFP в техния мозък с контролните гризачи, на които не давали лекарства.
Антидепресантите влияят на морфологията на серотониновите влакна
Вливането на антиоксиданта флуоксетин в продължение на месец значително повлияло на морфологията на серотониновите влакна, инервиращи хипокампа. Били по-тънки и по-малко, отколкото при контролните мишки.
Интересно е, че другите серотонинови неврони са запазили своята правилна плътност и не са имали явна морфологична дезорганизация.
Този факт показва, че наблюдаваните изменения са специфични само за хипокампа.
Точните последствия на тези структурни промени все още са неизвестни, но учените предполагат, че е открита структурната основа, с помощта на която антидепресантите оказват своето терапевтично въздействие.
