Денталната имплантация е сложна стоматологична процедура, главната цел на която е възстановяване на изгубени зъби.
Въпреки че денталната имплантация е относително млад отрасъл на денталната медицина, развитието, което беше постигнато беше забележително.
И дори днес продължават изследванията, които имат за цел подобряване на качеството на лечението и да помогнат на зъболекари и пациенти да избегнат нежелани последствия.
Най-очакваното, и същевременно нежелано, последствие от имплантацията е отхвърляне на импланта.
Какви са рисковите фактори и какво е ролята на антидепресантите?
Зъболекари за имплантите
Преди 50 години единствен достъпен метод на лечение за липсващи зъби – адентия, са били протези.
Различните видове ортопедични конструкции позволявали да се решават на практика всякакви проблеми, но все пак те не били идеални.
И процентът на тези усложнения като загуба на костна тъкан в мястото на липсващите зъби, възпалително-дистрофични заболявания на опорните зъби били много чести.
Въпреки че съвременната стоматология успява да намали количеството на тези рискове и последствия чрез усъвършенстване на методите за протезиране, универсално средство си остава имплантацията.
Имплантът е изкуствен корен, който се поставя в челюстта.
Именно благодарение на неговото срастване дъвкателното натоварване може пълноценно да се разпределя по цялата челюст и тъканите на пародонта.
Следователно, рискът от развитие на възпалителни и възпалително-дистрофични заболявания на венците успяват да се сведат на практика до нула.
Денталната имплантация има големи предимства пред протезирането, но все пак тези 2 процеса са неразривно свързани.
За успешното провеждане на имплантация, за срастване на изкуствения корен и възстановяване са необходими някои условия.
Дентална имплантация – условия
Провеждането на операцията не може да бъде осъществено без наличие на достатъчен обем костна тъкан.
Може да се каже, че това е едно от главните условия за успешна имплантация.
При продължителна липса на зъби процесите на загуба на костна тъкан протичат доста бързо.
Само няколко години са достатъчни, за да се затрудни процесът по поставяне на имплант.
Именно затруднителен, а не невъзможен.
Зъболекарите провеждат редица допълнителни манипулации, най-често и едновременни, за да осигурят закрепване на изкуствения корен.
Всичко това е насочено към попълване на загубените тъкани и за да може самият имплант да се закрепи към челюстта.
Лекарства срещу депресия – каква е опасността?
Канадските зъболекари успяват да докажат, че селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, пречат на пълноценното образуване на костна тъкан.
Следователно се повишава риска от отхвърляне на импланта.
А също и развитие на други нежелани последствия, например, периимплантити.
Канадски учени поставят акцент, че приемът на лекарства срещу депресия повишава риска от отхвърляне на всички импланти, не само зъбните.
В самото изследване вземат участие от около 500 пациенти – мъже и жени на възраст от 17 до 93 години.
Самото изследване продължило 6 години и завършило през 2013 година.
За това време на пациентите, участващи в изследването, били поставени повече от 900 зъбни импланта.
Основен клиничен интерес представлявал именно процесът на срастване на имплантите.
Анализът на получените данни показал, че при хората, които приемали лекарства срещу депресия, приблизително 2 пъти по-често се регистрирало отхвърляне и други нежелани последствия.
Забележителното е, че получените данни са сходни с тези при пушачите.
Lechenie.bg напомня, че спирането на цигарите и злоупотребата с алкохол са важни условия за възможностите за пълноценна имплантация.
