Следродилен тиреоидит представлява органоспецифично заболяване на щитовидната жлеза с автоимунна природа, което възниква при жени през първата година след раждането.

И се характеризира с имунодеструктивен процес в щитовидната тъкан.

Това е един от вариантите за следродилна дисфункция на щитовидната жлеза, среща се сред 5-9% от родилките.

По време на бременност в женския организъм се развива физиологична имуносупресия и активността на имунитета против чуждите тела намалява. След раждането рязко нараства и протича т.нар. „разхлабване” на всички имунни механизми.

На този фон при предразположение протича инфилтрация на тъканите на щитовидната жлеза с имунните клетки с увреждане впоследствие.

И нарушение на целостта на фоликулите, в които се намират голямо количество хормони.

Последните навлизат в кръвоносните съдове и обуславят клиниката на хипертиреозата.

Много скоро запасът от фоликули се изтощава и болестта навлиза в следваща фаза.

В кръвта постъпват недостатъчно количество хормони на щитовидната жлеза с всички произтичащи от това последствия.

Този патологичен процес е преходно състояние, и след известно време нормалното функциониране на щитовидната жлеза се възстановява.

Обикновено това се случва 1-3 години след началото на заболяването.

Но при част от болните постоянните признаци на хипотиреоза се запазват и в бъдеще.

Развитието на следродилен тиреоидит се обуславя от следните фактори:

• Наличие в кръвта на антитела към тиреоидна пероксидаза;
• Захарен диабет;
• Следродилна тиреоидна дисфункция в анамнезата;

Симптоми на заболяването

Клиничната картина на заболяването се обуславя от освобождаването в кръвта на тиреоидни хормони по време на деструкция на фоликулите на щитовидната жлеза и впоследствие хипотиреоза.

В тази връзка с протичането на тази патология се разграничават 2 основни периода:

• Тиреотоксикоза;
• Хипотиреоза;

При повечето болни тези фази последователно се сменят една след друга.

Но те възникват независимо една от друга.

През тиреотоксичната фаза се повишават нивата на хормоните на щитовидната жлеза в кръвта.

Най-често възниква 2-3 месеца след раждането и продължава няколко седмици.

Тиреотоксикозата невинаги има изразени клинични и може да протича напълно безсимптомно.

Но най-често се развиват следните симптоми – раздразнение, емоционална лабилност, треперене на крайниците, ускоряване на пулса.

Диагностика

Поставянето на точна диагноза е важно за определяне на тактиката на лечение за конкретния пациент.

Следродилен тиреоидит може да се заподозре въз основа на:

• Оплаквания;
• Анамнеза – предшестващи заболяването бременност и раждане;
• Обективни данни;

За потвърждаване на тези предположения се назначават допълнителни изследвания, които включват:

• Клинични изследвания на кръв и урина;
• Определяне на нивата на тироксин, трийодтиронин, тиреотропен хормон в кръвта;

• Откриване антитела към тиреопероксидаза;
• Ултразвуково изследване на щитовидната жлеза;
• Биопсия с цитологично изследване;

На първо място е необходимо да се отличи тази патология от болестта на Грейвс, която също дебютира в следродилния период.

Но дългосрочните прогнози за тези заболявания принципно се различават, и тиреотоксикозата при болестта на Грейвс протича по-тежко.

Основен диагностичен метод, който дава възможност да се направи разграничение, е сцинтиграфия на щитовидната жлеза.

Принципи на лечение

Тактиката на лечение на болните родилки зависи от фазата на заболяването, клиничните проявления и нивата на хормони на щитовидната жлеза.

Тиреотоксикозата е свързана с разрушаване на фоликулите и синтезът на хормоните не е нарушен, назначаването на тиреостатични препарати не е целесъобразно.

При наличие на характерни оплаквания се провежда симптоматично лечение с кратки курсове на адреноблокери.