Апендикуларен инфилтрат може да се появи при деца и възрастни.
Представлява ограничен участък на уплътнение на тъканите, който се образува като изход при остро възпаление на апендикса.
Подобни изменения се развиват няколко дни след възпаление на чревния израстък.
Инфилтратът може постепенно да се разсее, да се капсулира или да нагнои с образуване на абсцес.
Честотата на развитие на патологията е 1-3% от случаите на апандисит, и най-често се открива при деца от 10 до 14 години.
Причини
Причините за формиране на гноен инфилтрат в областта на апендикса са следните:
• Хронично протичащ апандисит;
• Отслабване на имунитета и остра възпалителна реакция;
• Индивидуални анатомични особености на структурата на чревния израстък;
• Особености на възбудителя на заболяването – обикновено се предизвиква от ешерихия коли и стафилококова микрофлора;
• Неправилно назначаване на антибиотици или висока устойчивост на микроорганизмите към тях;
• Грешки при извършване на апандектомия;
Инфилтрация на тъканите в областта на апендикса започва приблизително 2-3 дни след началото на възпалителния процес.
Впоследствие уплътняването на тъканите не се разпространява към коремната кухина, тъй като защитните функции на последната я възпират.
В чревния израстък се формира ексудат, който предизвиква срастване между отделните слоеве на коремната кухина, които покриват червата, и се стига до срастване на апандисита с:
• Стените на дебелото черво;
• Сляпото черво;
След затихване на възпалението, предизвикано от проведената медикаментозна терапия, появилия се инфилтрат започва постепенно сам да се разсейва.
Но в редица случаи може да премине в абсцес – ограничен гнойник.
Симптоми на апендикуларен инфилтрат
Първоначално се появяват симптоми на остър апандисит.
В острия период при болния преобладават признаци на обикновен остър апандисит.
Клиничните проявления се изразяват в следните симптоми:
• Слабост, загуба на апетит;
• Влошаване на общото здравословно състояние;
• Болки в дясната долна част на корема;
• Треска храносмилателни разстройства – задържане на газове, запек, гадене, повръщане и т.н.;
Възникващите болки първо са изразени интензивно, а след това стават по-слаб.
По време на кашлица те се усилват.
При липса на своевременно лечение гнойното възпаление може да се стигне до разпространение на инфекцията към околните тъкани и органи.
Развива се апендикуларен абсцес – гнойник или дори перитонит.
Впоследствие е възможно развитие на сепсис, който при липса на своевременно и правилно лечение може да стане причина за смъртта на болния.
Ако имунната система на болния все пак се справя с гнойно-възпалителния процес, гнойният инфилтрат се капсулира и заболяването преминава към хроничен стадий.
Впоследствие под въздействието на някои фактори отново може да се възпали.
Ако при остър апендикуларен инфилтрат не е било започнато своевременно лечение, е много вероятно развитие на сепсис, при който възникват следните симптоми:
• Повишаване на телесната температура до опасните 40 градуса;
• Ускорен пулс;
• Повърхностно и ускорено дишане;
• Студен лепкав пот;
• Пребледняване на кожата;
• Рязко повишаване на нивата на левкоцитите в кръвта;
Лечение на апендикуларен инфилтрат
При откриване на остър инфилтрат на чревния израстък болния се хоспитализира в хирургично отделение.
Назначава му се постелен режим и диета, която възпрепятства разпространението на възпалителния процес.
За забавяне размножаване на бактериалната флора на корема на болния се препоръчва поставяне на пакет с лед.
В първите 3-5 дни след образуване на апендикуларен инфилтрат на пациента се назначава медикаментозна терапия:
• Антибактериални средства за потискане на растежа на възбудителя;
• Нестероидни противовъзпалителни средства;
• Симптоматични средства;
Ако медикаментозната терапия е била успешна и инфилтратът не е нагноил, болният се наблюдава до пълно нормализиране на състоянието, операция не се извършва.
