Разстройствата от аутистичния спектър се отнасят към съвкупност от свързани състояния, които засягат социалното взаимодействие, комуникацията и поведението.
Измененията може да варират от леки до тежки, като най-често се проявяват в ранното детство, и обикновено продължават в зрялата възраст. Някои хора с такива разстройства притежават специфична дарба в определена област.
Родителите на такива деца могат да срещнат трудности и неудобства при проява на необичайно поведение пред хора. Кои са всъщност поведенческите прояви, които могат да се приемат за необичайни:
1. Неприлично докосване или проникване в пространството на други хора;
2. Проява на прекалена емоционалност при появата на някого;
3. Махане с ръце или въртене в кръг;
4. Вманиачаване по определена стока;
5. Екстремна демонстрация на привързаност или противопоставяне;
Ако родителите са стресирани и усещат, че не могат да се справят, тогава тяхното здраве е в риск. И затова е важно да споделят собствените си нужди, както и тези на техните деца.
Други хора могат да ги обучат как да посрещат предизвикателствата, пред които ги изправя животът.
Как се чувстват родителите?
Родителите на децата с аутизъм понякога описват, че се чувстват като ударени от гръм, виновни, ядосани, объркани или депресирани.
Усещането за неудовлетвореност е също често изпитвана емоция. Може да се чувстват така, когато тяхното дете е непохватно, хладно в общуването, ядосва се и пренебрегва другите.
Неудовлетворението може също да се появи, когато другите хора не разбират как аутизмът влияе на детето, и когато съдят детето и родителя несправедливо.
Родителите често са тревожни, не само за настоящето, но и за това как детето ще се справя в бъдеще.
Чувството за вина се появява, ако родителите погрешно обвиняват себе си за разстройството, когато губят настроение, или когато усещат, че не могат да направят нищо правилно.
Гняв може да се появи, ако родителите не могат да получат помощ, подкрепа и разбиране от другите родители, от групите за подкрепа.
Ядът може да ги застигне, когато им е трудно да се справят с поведенческите прояви на детето.
Мъката и тъгата са също сред често разпространените емоционални реакции на родителите на деца с аутизъм.
Когато за първи път научат, че техните деца няма да са като другите през целия им оставащ живот, те се чувстват изгубени – първо заради бъдещето на детето, а също и заради загубените безвъзвратно техни родителски желания и очаквания.
Да бъдеш родител е стресиращо, а грижата за деца със специални нужди още повече.
Негативните емоции са нормални. Родителите трябва се опитат да се отърсят от тези чувства в бъдеще и да спрат да се обвиняват напълно ненужно. Ако стресът стане твърде много, разговорите със специалист могат да помогнат.
Важно е да се има предвид, че децата с аутизъм могат да живеят щастлив, пълноценен живот. Техният житейски път просто ще бъде различен.
Поставяне на правилна диагноза
Проучвания показват, че ранното поставяне на диагнозата и намесата могат да имат положителен принос върху по-нататъшното качество на децата с аутизъм.
Колкото по-своевременно се постави диагнозата, толкова по-бързо детето ще получи адекватна помощ и друга необходима терапия, и така трудностите по-лесно ще могат да бъдат преодолени.
Ако детето показва симптоми на аутизъм, най-добре е да се потърси консултация, вместо да се пренебрегват.
