Какво представлява автоимунният оофорит
Автоимунен оофорит – това е деструктивно заболяване, характеризиращо се с увреждане на яйчниците. В основата на развитие на този патологичен процес е автоимунно възпаление, при което имунната система започва да разрушава клетките на собствения организъм. Често тази патология се съчетава и с други заболявания от страна на репродуктивната система. Основно клинично проявление на автоимунен оофорит е проблеми с менструалната функция. Прогнозата при това състояние пряко зависи от това какъв обем от тъкани е бил увреден. При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата съществува висок риск от възникване на безплодие, независимо от това дали е раждала жената или не.
Разпространение
Няма сведения за разпространение на автоимунен оофорит сред населението. Но е установено, че най-често с това заболяване се сблъскват жени над 30 години. В по-ранна възраст тази патология на практика не се среща. Възпаление на яйчниците, имащи автоимунна природа, са прекалено актуален проблем за медицината. Това е свързано с факта, че състоянието се съпровожда с достатъчно бързо разрушаване на яйчникови фоликули, което води впоследствие до проблеми със зачеването. Също е установено, че приблизително при 15% от жените с тази диагноза в бъдеще настъпва ранен климакс.
Причини
Преди да говорим за възможните причини за развитие на тази болест, което се разделя на 2 основни форми – наследствена и вторична. Наследствена форма се открива много рядко. Предполага наличието на специфични генетични нарушения, в резултат на които имунната система осъществява агресия по отношение на тъканите на яйчника. В тази форма влиза този вариант, при който тази патология се открива едновременно в няколко поколения на едно семейство. Механизмът на развитие на тази форма е сложен и не е напълно изяснен, но изход е образуващите се автоантитела към фоликулите на яйчника.
Форми
Следва да се отбележи, че често първичната форма се формира в рамките на автоимунен полигландуларен синдром. Предполага едновременно множествено увреждане на жлезите с вътрешна секреция. Автоимунното възпаление на яйчниците с аналогично увреждане на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и т.н.
Вторичната форма се среща значително по-често. В основата на възникване на това възпаление са съществуващи първични заболявания от страна на репродуктивните органи. Предполага се, че причина за това са именно възпалителните процеси с хронично протичане, които надминават 5 години. Пример за това са ендометрити, салпингити, аднексити и така нататък.
Още един предразполагащ фактор за тази форма се разглежда апендикуларно-генитален синдром, при който инфекциозно-възпалителният процес едновременно засяга и апендикса, и маточните придатъци. Освен това е установено, че най-често с тази патология се сблъскват жени, които са извършвали каквато и да е гинекологична интервенция, например, аборт или диагностичен кюретаж.
Симптоми при автоимунен оофорит
При автоимунен оофорит преобладават симптоми, сигнализиращи за проблеми с менструалната функция. Проявлението на клиничната картина пряко зависи от това какъв обем фоликули е бил засегнат. Първоначално количеството на менструалните течения рязко намалява. Постепенно продължителността на менструациите се скъсява, и промеждутъкът между тях все по-дълъг. Често в определен момент цикличността не е нарушена, а впоследствие настъпва продължителен интервал между менструациите, стигащ до 2 и повече месеца.
Диагностика и лечение
Тази болест не може да се заподозре само въз основа на съпътстващи клинични проявления е практически невъзможно, тъй като те не са специфични. Задължително се назначават изследвания, насочени към установяване на антиовариални антитела, оценка на имунен статус.
От лекарствените средства при това възпаление се използват антибактериални средства, кортикостероиди, интерлевкинови антагонисти, а също и естроген-гестагенни препарати.
