Болестта на Брил представлява често срещано инфекциозно заболяване, което се развива при човек, който преди няколко години е прекарал епидемичен коремен тиф, и се предизвиква от същите възбудители.
Този патологичен процес е с остро протичане, но най-често се характеризира с по-леки клинични проявления, отколкото самият коремен тиф.
В редица случаи тази патология може да протича в тежка форма. Най-опасни нейни усложнения е инфекциозно-токсичния шок, тромбофлебит, а също и вторична бактериална инфекция.
Съществуват и други названия на болестта на Брил – това е повторен коремен тиф, или редицивиращ коремен тиф. За първи път този патологичен процес е бил описан още 1910 г. от американския лекар Натан Брил.
Впоследствие през 1934 г. лекарят инфекционист Ханс Цинсер излага хипотезата, че това заболяване по своята същност е рецидив на епидемичния коремен тиф. Свое съвременно название тази инфекция получава през 1952 г.
Най-често при болестта на Брил се наблюдава поява на специфични обриви на повърхността на кожата и на лигавиците. Сърдечно-съдовата система значително по-рядко се засяга при това заболяване.
Следва да се отбележи, че рецидивът на коремния тиф може да се развие, дори след десетки години. Според статистиката, около 70% от хората прекарват това заболяване в лека и среднотежка форма. Нивото на леталност не превишава 2%.
За пълна картина трябва по-подробно да се поговори какво е това епидемичен коремен тиф. Тази инфекция днес на практика не се среща в развитите държави.
Най-много случаи се откриват ежегодно на територията на Азия и Африка
Същността на този патологичен процес е, че под въздействие на специфична инфекциозна флора в съдовия ендотел.
Възбудителите на епидемичния коремен тиф, а съответно и болестта на Брил, които са малки вътреклетъчни микроорганизми, наричани рикетсии.
В качество на преносители са дрешните въшки. Много по-рядко се разпространяват с главовите въшки.
След прекаран епидемичен коремен тиф възбудителят в продължение на дълго време продължава да обитава лимфните възли на човека, а също и клетъчните структури на някои вътрешни органи.
При наличие на благоприятни за това условия рикетсиите е възможно отново да проникнат в системното кръвообращение, като водят до развитие на специфични изменения в ендотела на съдовете.
В миналото се е смятало, че болестта на Брил се развива предимно при хора над 45 години. Но впоследствие било доказано, че водещ рисков фактор е дори не възрастта, а различни съпътстващи имунодефицитни състояния.
Най-често за възникване на рецидив е необходимо наличие на предразполагащи фактори. Като такива фактори са стрес, травмиращи въздействия, смяна на климата, преохлаждане и много други.
Симптоми, характерни за болестта на Брил
Смята се, че продължителността на инкубационния период при това заболяване може да съставлява от 3 до 15 години. Първите симптоми обикновено възникват през първата или втората седмица от въздействието на провокиращия фактор.
Клиничната картина нараства остро. На първо място излиза изразен интоксикационен синдром с повишение на телесната температура до 39 градуса и повече. Паралелно болният се оплаква от главоболие и мускулни болки, втрисане и т.н.
Наблюдава се и артериална хипертония.
След известно време се присъединяват симптоми като зачервяване на лицето, поява на единични червено-оранжеви елементи на лигавиците на очните ябълки.
Лечение
Осъществява се с помощта на антибактериални препарати. Паралелно се провеждат мероприятия по дезинтоксикация, използват се препарати и витамини за сваляне на температура. Освен това следва назначаване на лекарствени средства, които притежават антикоагулантен ефект.
