Има ли смисъл да украсяваме своите професионални постижения по време на интервю за работа? Винаги ли тайното става явно?
Представяне на постиженията
В големите фирми приемът на работа обикновено се състои от няколко етапа. Първоначално кандидатът преминава събеседване със сътрудник или ръководител на отдел кадри.
По-нататък го очаква запознанство с непосредствения началник. И третият, заключителен, етап е общуването с директора на предприятието или с ръководител от по-висш ранг, тоест с човека, който е длъжен да подпише заповедта за прием на работа.
Всички тези етапи нямат нищо общо с изповедта при свещеника или посещение при психотерапевт. Никой от събеседниците не очаква от кандидата кристална честност.
Събеседването дава шанс на потенциалния служител да представи себе си, своя професионален и жизнен опит в най-благоприятна светлина.
Работодателят трябва да остане с впечатлението, че кандидатът отговаря за заемането на съответната длъжност и че именно това е човекът, който фирмата е искала да намери.
От кандидата се очаква представяне на неговите постижения. Същевременно професионалните и житейските провали, нелицеприятните детайли от биографията може и дори е необходимо да бъдат укрити.
Особени обстоятелства
Програмистът Иван по време на кризата загубил работата си. Той се поинтересувал от вакантното място на началник отдел на информационните технологии на голяма енергийна компания.
По своя предходен опит той напълно съответствал на изискванията, предявявани към тази длъжност.
Проблемът се състоял в това, че в края на 90-те години Иван прекарал 3 години в трудово-възпитателно училище /ТВУ/, понастоящем Възпитателно училище – Интернат /ВУИ/. Бил въдворен там, когато бил на 17 години.
Грешка на младостта или на края на пубертета. Жестока пиянска свада в квартално кафене, която имала и юридически последствия.
Въпреки че отдавна бил реабилитиран, бургазлията изобщо не желаел да съобщава на своите колеги за тази подробност от житейския му път.
След освобождаването му той успял да завърши средното си образование и да постъпи в университет. Но поради 3-годишното отсъствие той завършил доста късно – чак към 28-та си година.
За да заличи петното от биографията си Иван написал в автобиографията си и съобщил на интервюто, че поради семейни ангажименти в юношеството се наложило да прекъсне образованието си за 3 години, тъй като баща му починал и трябвало да работи във пчеларската ферма на чичо си в Пловдивска област, за да помага на майка му да се грижи за по-малките му братя.
Въпреки че нямал такъв чичо, Иван действително се увличал по пчеларството и дори донесъл собствен мед, за да нагости бъдещите си колеги. В крайна сметка бургазлията получава заветната работа.
И от гледна точка на законодателството, и що се отнася до професионалната етика Иван постъпил напълно правилно, отчитайки фактът на неговото познанство с правоохранителната система.
Реабилитацията, затова и така се нарича. Човек не е длъжен на никой да разказва за нея и не би трябвало по никакъв начин да влияе на живота му в бъдеще. Програмист – пчелар изглежда доста по-привлекателно от програмист – бивш затворник.
Право на личен живот
На финансовия анализатор Гергана също ѝ се наложило да скрие важно обстоятелство от своя живот. Когато постъпила на работа в банка на омъжената жена ѝ били зададени няколко въпроса за нейните лични планове.
В частност, работодателят го интересувал въпросът планират ли те със съпруга ѝ скоро да имат дете.
Към момента на интервюто Гергана вече била в ранен стадий на бременността, но решила да скрие този факт. И тя постъпила на работа.
При излизане в отпуск по майчинство ѝ било запазено работното място, а също ѝ били изплатени всички полагащи ѝ се обезщетения.
