Чревната амебиаза е патологично състояние, което има инфекциозна природа и е обусловено от проникване в организма на вид амеба.
В преобладаващия брой случаи специфични изменения при това заболяване се установяват в областта на дебелото черво.
Чревна амебиаза – какво представлява
Понякога са възможни проявления и извън червата. Инфекцията се съпровожда с чревно разстройство под формата на диария, болков и астеновегетативен синдром.
Без необходимата терапия патологията става хронична и възникват периодични рецидиви.
Опасността от този патологичен процес се крие във възможното нарушение на целостта на чревната стена.
Стига се и до масивни кръвотечения и разпространение на възпалителната реакция на коремната кухина. А това на свой ред е възможно да застраши живота на човек
Разпространение
Честотата на разпространение на чревна амебиаза сред населението е доста висока. Най-голям брой случаи ежегодно се регистрират в държави с тропичен и субтропичен климат.
Колкото по-ниска е хигиенната култура на населението, толкова по-често се открива тази инфекция.
Още един важен момент е, че сред всички инфекциозни заболявания с паразитна природа, острата форма на чревна амебиаза заема второ място по брой на смъртни случаи.
В последните години заболяването все по-често се среща и у нас. Този факт лесно се обяснява с нарасналото ниво на туристическа активност.
Тази болест най-често се развива при хора в зряла възраст от 30 до 50 години.
Причини и механизъм на развитие
Развитието на чревна амебиаза е обусловено от проникване в организма на Entamoeba histolyca, която се отнася към протозоите и може да съществува в 2 основни форми – цисти и трофозоит.
В условията на околната среда, в които се налага да съществува, тези форми се сменят една с друга. Клиничната картина, характерна за тази инфекция, е обусловена от трофозоитите, които в определени стадии от своето развитие е възможно да образуват протеолитични ензими.
Последните разрушават епитела на чревната стена и способстват за възникване на некротични и язвени огнища.
Но във външна среда трофозоитите загиват много бързо, тъй като се отличават с високо ниво на възприемчивост, дори и към най-малките изменения на температурата и на влажността.
Това е причината във външната среда амебата да съществува под формата на цисти.
Тази форма може да поддържа своята жизнена дейност в почвата до един месец, а във вода повече от 6 месеца.
Развитието на болестта протича, след като в организма попадне циста, която след преминаване на стомаха и на тънкото черво, се спира в долните отдели на стомашно-чревния тракт. В този стадий човек е безсимптомен носител.
Попадайки в тънкото черво, паразитът преминава във вегетативна форма и прониква в чревната стена.
Възможно е възбудителят да проникне в кръвоносната система и с кръвообращението да се разпространява към други вътрешни органи. В този случай инфекцията протича и с извънчревни проявления.
Начини на заразяване
Водеща роля в развитието на чревна амебиаза се пада на фекално-оралния механизъм на заразяване.
Възбудителят прониква в човешкия организъм от мръсни ръце, замърсена вода, плодове и зеленчуци.
Източници на инфекцията са безсимптомни носители или хора, страдащи от хронична амебиаза в период на ремисия. Именно те отделят във външната среда цисти със своите фекалии.
В останалите случаи с изпражненията се отделят вегетативните форми, които на практика веднага загиват.
Симптоми, сигнализиращи за чревна амебиаза
Продължителността на инкубационния период при чревна амебиаза може да е от 7 до 90 дни.
Но най-често първите симптоми се появяват в период от 3-та до 6-та седмица от момента на заразяване. В 90% от случаите това заболяване не се съпровожда с клинична картина.
Основният симптом при чревна амебиаза е повишената честота на изхождане и течните изпражнения.
Първоначално изпражненията съдържат слуз, а впоследствие започват да се установяват и примеси кръв.
Диагностика и лечение
Диагнозата се поставя въз основа на серологични изследвания, които имат за цел установяване на възбудителя.
За лечение на тази инфекция съществуват препарати с активност именно срещу този вид амеби.
Дозата и продължителността се определя индивидуално в зависимост от състоянието на болния.
