„Какъв си мечтател?” – говорят за тези, които обичат да фантазират. Но някои успяват да превърнат своите мечти в живот, а за някои остават някак несбъднати.
Как правилно да мечтаем, за да се изпълнят желанията?
Зад всяко желание задължително се крие потребност, просто невинаги се осъзнава. Понякога осъзнаваме тази потребност погрешно.
Проблемът е, че потребността – това винаги е недостатъчност на нещо важно
Храненето и сън обикновено можем да си осигурим сами, а останалите потребности се удовлетворяват в контакт с други хора, като своевременно се обсъждат трудностите и като се моли за помощ.
От страх да не станем жертва на манипулация, да попаднем в зависимост, да се окажем в унизително положение, дори не си признаваме, че останалите си потребности може да удовлетворим в контакт с други хора. Това е причината да възникват фалшиви осъзнавания и фалшиви мечти.
Но нима умението да фантазираш е нещо лошо? Способността на нашата психика да преработва възприемането на реалността и информацията, съхраняваща се в паметта, умението за моделиране на принципно нови образи и идеи и създаване стройни системи, в една или друга степен се проявява при всеки от нас.
Нормалното фантазиране е основа на всяка творческа дейност, включително и творческото моделиране на собствения живот. Но при някои хора то се трансформира в неконструктивно, патологично мечтаене, при което човек започва да губи връзка с реалността.
Полезни фантазии и патология
Ако фантазирането е само етап от преработката на информация, след което следва въплъщаване на замисъла в реалност, то това е конструктивен процес.
Например, мечтателят създава произведение на изкуството, прави научно откритие или предприема напълно конкретни действия по промяна на начина на живот.
Ако пък фантазирането се превръща в бягство от реалността в измислени светове, то това е психологическа защита, която увеличава разрива между човешката и съществуващата действителност.
Понякога фантазиите – това е начин за психологическо разтоварване, което помага за възстановяване на ресурсите и баланса. Затова в разумни дози са необходими.
Такива мечти не трябва и да се сбъдват, това е нещо като ретрийт за душата. За патологичното фантазиране може да се говори, когато животът започва да се разрушава, заради тоталното неучастие в тях, подмяна на реалния живот.
Да желаеш – не означава да реализираш
Мечтата – това е създаване със силата на изображението образи от желаното бъдеще. Но желано невинаги означава „осъществимо”. Да осъществиш е възможно това, за което има реални основания в живота или за което почвата може да се подготви сега, в настоящето.
Да станеш английската кралица е напразна мечта, защото е неосъществима в реалността без достатъчно стартови данни. И тази длъжност е само за един човек.
Да се фантазира за приятелство и любов, като се избягва общуване с хората, е възможно да е безкрайно. Това не е начин за осъществяване на мечтата, а само в света на самосъжалението.
Защо някои мечтаещи хора разработват планове за действие, предприемат нещо, но техните мечти не се сбъдват? Неумението да градиш вече алгоритъм – е първопричина.
Втората е недостатък на обективна информация за реализация на плановете. Третата е погрешното разбиране на истинската потребност и пътят към нейното удовлетворяване.
Например, мъжът мечтае да живее богато, макар и неговата първична потребност да е да си почине.
