13 ноември е рожденият ден на талантливия педагог и добър човек Валентин Гаюи, който пръв започва да обучава слепи деца на занаяти и грамоти.
Преди него никой не се е грижел за съдбата на нещастните, лишените от зрение.
В знак на признателност и за увековечаване на В.Гаюи Световната здравна организация взема решение ежегодно да отбелязва 13 ноември Международен ден на слепите.
Днес също има хора, които се стремят да помогнат на слепите да прогледнат.
Истината е, че намеренията на тези хора понякога изглеждат доста съмнителни.
Какви са теориите за алтернативно зрение? Разбира се, от гледна точка на науката.
История на въпроса – как започва всичко
Опити да се открие начин да се вижда без помощта на очите, са се правили винаги.
Търсели са учени и лекари, йоги, мистици и мистификатори.
Последните са се стремели не толкова да допринесат за човечеството, колкото към слава и пари.
Един от тези деятели е руснакът Вячеслав Броников, появил се от никъде в средата на 90-те години.
Смутните времена винаги раждат странни персонажи.
Какво допринася за широката публика Броников?
Според неговите твърдения, способност да виждаш, без да използваш очи.
А също и възможност за обучение по ясновидство, прогнозиране и моделиране на предстоящето, безконтактна диагностика и лечение на заболявания.
Всичко това, разбира се, на енергоинформационно ниво и как иначе.
Броников предлагал обучение на деца или възрастни, които виждат слабо или са напълно слепи.
Според неговите твърдения, така на практика ще си върнат възможността пълноценно да работят и живеят, избавяйки се от инвалидността и всички ограничения, предизвикани от загуба на зрението.
Гуруто на алтернативното зрение набира група от деца и тийнейджъри, с които гастролирал по телевизионни предавания, демонстрирайки възможностите на своя метод.
Разбира се, след телевизионната реклама Броников започва да организира курсове, в които всички желаещи срещу определена сума можели да помогнат на своите деца да придобият нестандартни навици и умения.
Защо само на деца?
Защото те виждат по друг начин.
Лековерните родители, деца в черни маски и видения през кожата
Съмнения в реалността на случващото се възниквали у много очевидци, други пък с готовност вярвали, че детето в широка черна маска наистина може да чете всеки текст, да посочва цвета на показаната картичка.
И безпогрешно да определя цвета на картинките, показвани му в случаен ред.
Само след няколко десетки занятия по обучение на кожно зрение, и можеш да погледнеш под дивана не с очи, светейки си със фенер, а само с пета.
Всъщност скептиците нееднократно доказват, че всичко това е чисто мошеничество.
От големите надежди до тъгата на разочарованието
Човек иска да повярва в чудо. Особено ако този човек е лишен от нещо важно и нужно, от това, което притежават всички останали.
Много ни се иска да вярваме, че можем да се научим да виждаме по някакъв друг начин:
• С кожата на ръцете или лицето;
• Тайнствено невидимо трето око;
• Чрез неведом от науката орган на възприятието, скрит в дълбините на мозъка;
Но суровата реалност показва, че подобна възможност не съществува.
Природата не е предвидила варианти за замяна на очите с други органи.
В противен случай еволюцията би поела по друг път. Точно така стоят нещата и с другите паранормални идеи.
