Отношението към самотата в съвременното общество бързо се променя. Животът насаме ни е много по-удобен. Индивидуализмът – това не е тенденция, а вече е реалност.
Дълго са ни учили, че всеки от нас е част от семейство, клан, колектив. Това е нашето предназначение – да живеем заради другите и заедно други с другите.
Но днес индивидуалният живот на отделния човек става все по-ценен. Свободата и личностното развитие се оказват по-важни от всякакви ограничения и дори обвързаности. Животът соло се превръща в тенденция.
И това не е нова идеология, това е нова реалност
По света все повече хора предпочитат сами да живеят сами и тази тенденция вече е невъзможно да се забележи.
Но книгата на американския социолог Ерик Кляйненберг промени представите на много от нас за съвременния феномен „самотник“.
Основавайки се на десетки авторитетни изследвания и стотици собствени интервюта, Кляйненберг показва, че всички ние искаме все по-малко да споделяме своя дом с други хора.
Днес сами живеят 500 000 американци, приблизително 1/3 от домакинствата в Япония се състоят от 1 човек. Най-бързо нарастване на броя на самотниците се наблюдава в Китай, Индия и Бразилия.
В световен мащаб броя на тези, които живеят сами е нараснал, за 10 години от 1996 до 2006 г се е увеличил с 1/3.
Все повече българи, когато се сдобият с възможност да притежават собствено жилище, избират предимството на свободния живот.
Нека подкрепяме традиционните семейни ценности, но не можем да се правим, че не виждаме какво се случва.
Заблуда №1 – не сме приспособени да живеем сами
Това заблуждение е било истина в продължение на хилядолетия. И тази категоричност е напълно обяснима.
В продължение на векове човек физически и икономически не е бил способен да оцелява сам.
Може би ще прозвучи цинично, но святостта на семейството и социалните връзки през вековете е била обусловена от задачите на оцеляването. Днес няма такава необходимост.
Дори много богати граждани използват капиталите, за да се отделят един от друг. 4 са основните социални фактори, обуславящи днешната популярност на живота насаме.
Промяната на ролята на жената
Тя днес може да работи и печели наравно с мъжа и не задължена да смята семейството и раждането на деца за свое предназначение.
Революцията в средствата за комуникация – телефон, телевизия, а след това и интернет не ни оставят да се чувстваме откъснати от света.
Еволюцията на човека и на обществото е преодоляла много негативни аспекти на живота в самота.
На преден план излизат позитивните, които се оказват немалко. Ценностите на продължаване на семейните традиции отстъпват място на ценностите на самореализация.
Заблуда №2 – да живееш сам, означава да страдаш
Самотник е този, който живее отделно, а този, който страда от самотата. Животът соло съвсем не е задължително да означава мъчение и не трябва да се смята за нещастие.
Заблуда №3 – всички ние се страхуваме да останем сами, когато остареем
Опровергаването на тази заблуда е едно от най-удивителните открития на книгата „Живот соло“.
През вековете на старите хора се е приписвала невъзможност да живеят сами, но все по-често обаче избират именно такъв живот.
Пространството на общуване стана неизмеримо по-широко, отколкото е било, дори и преди 50 години и съответно ни пази от самотата, съответно можем да си позволим да живеем сами, и да не се чувстваме самотни.
