Захарен диабет е сложно заболяване, което не се поддава на пълно излекуване. Но съвременната медицина има начини да предотврати тежко увреждане на ретината и запазване на зрението за дълго. Нека да ги научим.
Увреждането на ретината на окото е типично усложнение на заболяването. Офталмолозите наричат това състояние диабетна ретинопатия.
Вероятността от това събитие е толкова по-висока, колкото по-голям е стажът на заболяването.
Така например, при диабет тип 1 20 години след началото на болестта това усложнение се среща при всички пациенти. При диабет тип 2 – само при 2/3 от болните.
При липса на лечение диабетната ретинопатия постепенно прогресира и води до необратимо увреждане на ретината. Изход от това заболяване е слепота. Това състояние заема 4-то място сред причините за инвалидност от зрение.
Защо страда ретината?
Причината за диабетна ретинопатия е увреждане на малките съдове на ретината – капиляри. Ако нивата на захарта са повишени, то излишъкът от глюкоза прониква в ендотела.
Това е най-вътрешният слой, който влиза в контакт с кръвта. Там глюкозата се трансформира в сорбитол, който може да се натрупва в клетката и съществено да променя осмотичното налягане. Това води до нарушение на функцията на ендотелната клетка и дори до нейната смърт.
Заради това на вътрешната повърхност на съда се отлага фибрин, лесно се образуват тромби, нарушаващи циркулацията на кръв. Малките артерии на ретината обикновено се делят на 2 разклонения. При тромбоза на един от тях в зоната на отговорност на съда възниква недостиг на кислород – исхемия. Този участък на практика не се снабдява с кръв.
Съдовете, приемащи кръв, от второто разклонение, страдат от наднорменото налягане.
Това е причината за лесно образуване на деформация на съдовата стена – микроаневризми, повишава се проницаемостта на капиляра. Възниква локален оток на ретината. Обмяната на веществата в тази зона се нарушава.
Когато тези изменения се натрупват, цялата ретината започва да страда от недостиг на кислород.
Нейните клетки започват да отделят вещества, способстващи за растежа на нови съдове. Това е съдов ендотел с растежен фактор. Количеството на това вещество в окото нараства приблизително с 20 пъти.
Неговият усилен синтез води до растеж на нови съдове. Но те се отличават по липсата на мускулен слой. Дефектната стена лесно се уврежда, дори при леки колебания на артериалното налягане.
Това води до кръвоизливи в ретината и в стъкловидното тяло. Този кръвоизлив може значително да понижи зрението.
Освен това растежният фактор, повишава проницаемостта на съдовете на ретината. това задълбочава съществуващия оток.
Освен това растежният фактор на съдовете образува други биологично активни вещества.
Те предизвикват разрастване на фиброзната тъкан. Отнема се остатъка от зрението и често се стига до отлепване на ретината.
В по-напредналите стадии на заболяването не само може да се заеме цялата площ на ретината, но и да прорасне в ъгъла на предната камера на окото.
Това малко пространство в мястото на съединяване на ириса и роговицата.
Лазерна коагулация на ретината
Този метод се използва за лечение на диабетна ретинопатия в продължение на вече около 30 години. Енергията на лазерния лъч се превръща в топлина и се поглъща от ретина.
Възниква микроизгаряне, следствие от което възпаление. След неговото стихване се образува съединителна тъкан. Това се съпровожда с разрушаване на ретината и на съдовете в този участък.
Обемът на лазерната интервенция зависи от площта на увреждане на ретината.
