Диня е едногодишно тревисто растение от семейство Тиквови. Цъфти в началото на лятото с големи жълти, еднополови цветове. Плодовете узряват в периода от средата на юли до септември.
Могат да бъдат със сферична, овална, плоска или цилиндрична форма в зависимост от сорта. Цветът на кората на плода е бял и жълт до тъмнозелен с окраска във вид на решетка, ивици или петна.
Месестата част/вътрешната част, която е годна за консумация от човека/на динята е розова, червена, тъмночервена и по-рядко /не се срещат такива сортове в България/ е бяла и жълта. Вкусът на плода е сладък, сочен и нежен.
За родина на динята се смята Южна Америка /Бразилия и Парагвай/, като и досега там се среща диворастяща.
В момента едногодишното тревисто растение от семейство Тиквови се отглежда в 96 страни и съществуват повече от 120 негови разновидности.
Хранителен състав на 100 грама
• Белтъчини – 0.6 грама;
• Мазнини – 0.1 грама;
• Въглехидрати – 5.8 грама;
• Минерален състав – 0.4 грама;
• Вода – 92.6 грама;
• Калоричност – 25 килокалории;
Диня - полезни свойства
Динята се състои от 90% вода, а сокът от нея е нискокалоричен – 38 килокалории/ 100 грама. Месестата част на плода съдържа нищожно малко количество белтъчини и практически не съдържа мазнини.
Вътрешната част на динята съдържа растителни влакна, пектин, хемицелулоза, витамин В1, В2, С, РР, фолиева киселина, провитамин А, каротин, манган, никел, желязо, магнезий и калий, от 5 до 11% лесноусвоими захари, а също и малко количество аскорбинова киселина и съвсем малко тиамин, рибофлавин и никотинова киселина.
Пулпата на плода е богата и на органични киселини, стимулиращи храносмилателните и обменните процеси.
В семената на динята, освен концентрираните хранителни вещества в месестата част, се съдържат каротеноиди, токофероли, витамини от група В /тиамин, рибофлавин, никотинова и фолиева киселина/, широк спектър от макро- и микроелементи включително цинк и селен и полиненаситени мастни киселини.
Маслото от семената на динята са богати на витамин D.
Благодарение на сочната си месеста част този плод притежава и диуретични свойства и се препоръчва при отоци, дължащи се на заболявания на сърдечно-съдовата система и заболявания на бъбреците, включително и при наличие на камъни.
Диетолозите са на мнение, че човек на ден може да изяжда до 2-2.5 кг диня. Например при поставена диагноза бъбречно-каменна болест - уратни и калциоксалатни камъни в бъбреците и в пикочния мехур, тези соли се отлагат при кисела реакция на урината.
Консумацията на този плод улеснява преминаването на тези отлагания в по-разтворими форми, а пикочогонното му действие създава условия за изхвърлянето им от организма.
В такива случаи лекарите препоръчват яденето на диня да се осъществява на умерени порции, дори и през нощта. Няма по-добра от този плод за хората, страдащи от множествена склероза, подагра, хипертония, артрит и диабет.
Целулозата на динята притежава тонизиращо действие, стимулира чревната перисталтика, спомага за отстраняването на излишния холестерол от организма.
Този плод утолява жаждата и благоприятства прочистването на организма от токсични вещества.
Противопоказания
Без съмнение узрялата и сладката диня е полезна за почти всички, въпреки това консумацията и в големи количества е противопоказна за хората, страдащи от захарен диабет, както и при много напреднал стадий на нефролитиаза, а също и при тежки патологии на панкреаса или рак на простатата.
Този плод не трябва да консумира съвместно с много солени храни като туршии и кисели краставички, тъй като натриевият хлорид способства за задържането на течности, а това на свой ред е причина за формирането на отоци.
