Еризипелоидът представлява зооноза, която се предизвиква от Erysipelothrix rhusiopathiae и се характеризира с образуването на възпалителни лезии на кожата и ставите. Преимуществената локализация на болестотворния процес са кожата и ставите на външната повърхност на пръстите на ръцете.
Възможно е развитието на генерализираната форма на заболяването. Диагностиката на инфекциозното заболяване се основава на неговите клинични и епидемиологични характеристики и отделянето на причинителя от кожната биопсия или кръвта на болния.
Лечението се състои в антибиотична терапия. Според показанията на съответния пациент се прилагат противовъзпалителни, очистващи и антихистаминни препарати, а също и физиотерапия.
За първи път инфекциозното заболяване е било описано през 1873 година. През 1882 година Луи Пастьор изолирал причинителя на еризипелоида и му дал названието „свински червен вятър“.
Както вече бе посочено, заболяването е зооноза, тоест предава се на човека от животни. Най-често се среща сред хора, професионално свързани с клане на животни за месо и боравене с риба.
Това са касапи, месари, готвачи, рибари, ловци, ветеринарни лекари и обикновени домакини. Регистрира се покачване на заболеваемостта през есента и лятото.
Еризипелоид - какви са причините
Причинител на свинския червен вятър е, както вече бе посочено, бактерията от род Коринебактериум - Erysipelothrix rhusiopathiae, която има 2 вида – свинска и произхождаща от мишки. Първият вид е разпространен сред домашни животни, а вторият сред домашни.
Заразяването на човека се осъществява по контактен път чрез почвата, сеното, водата, кожата или месото на инфектирани животни, отделящи патогенни бактерии с урината и изпражненията.
Болният от свински червен вятър човек не може да стане причина за заразяване на околните.
Проникването на причинителя на заболяването в кожата става възможно при нарушаване на нейната цялост при драскотини, чесане при ухапване от насекоми или при предизвикващи сърбеж дерматози като например екзема, атопичен дерматит, херпетиформен дерматит на Дюринг, розов лишей на Жибер и др.
Най-често заразяването се осъществява чрез наранена кожа на дланите, където се развива и възпалителен процес, който може да обхване и интерфалангеалните стави.
Разпространението на свинския червен вятър по кръвоносните и лимфните възли с развитие на генерализирана форма на заболяването се наблюдава изключително рядко.
Какви са симптомите на заболяването
Инкубационният период на зоонозата е с продължителност обикновено около 1-3 дни, но може да отнеме и седмица. Клиничните проявления на заболяването най-често започват се появяват по кожата на дланите или по горната повърнах на ръцете.
В зависимост от характера на протичането дерматолозите отделят 4 основни форми на свинския червен вятър – кожна, кожно-ставна, ангинозна и генерализирана.
Кожната форма е най-често срещаната, протича на фона на слабо изразени признаци на интоксикация – фебрилитет, леко неразположени, втрисане и т.н.
При някои пациенти не се наблюдава покачване на телесната температура. Обикновено заболяването започва с парене и сърбеж около мястото на проникване на инфекциозния организъм.
Ангинозната форма се развива в отделни случаи при употреба на заразени с причинителя на заболяването храни. Характеризира с кожни проявления с клинични симптоми на ангина.
Лечение на еризипелоид
Етиотропната терапия на заболяването се провежда в продължение на 7-10 дни и се осъществява с отчитането на чувствителността на причинителя. Възможно е прилагането на антибиотици като пеницилин и тетрациклин.
Според показанията антибиотикотерапията се допълва с процедури за прочистване на организма, прием на противовъзпалителни или антихистаминни препарати, симптоматично лечение на засегнатите вътрешни органи.
От физиотерапевтичните методи при свинския червен вятър са ефективни магнитотерапията, елетрофорезата и магнитолазеротерапия.
