Многобройни изследвания свидетелстват, че по време на спорт се освобождават ендорфини и буквално 40 минути след началото на тренировката трябва да чувстваме прилив на сили и да сме започнали да гледаме положително на живота.
Но не всичко е толкова просто. Спортът има своя тъмна страна – така наречената депресия на атлета. И за това явление ще си поговорим днес.
Така се получава, когато в живота ни всичко е толкова устроено, че дори и много полезните неща в голямо количество се превръщат в отрова.
Спортните занимания, за съжаление не са изключение. Обикновено тренировките са отлични естествени антидепресанти, но в някои случаи могат да имат и обратен ефект.
Неотдавнашно изследване показва, че при 25% от спортистите могат да се наблюдават признаци на депресия. В продължение на няколко години учените събирали данни за живота на 465 спортисти.
При жените признаците на депресия обикновено се откриват 2 пъти по-често, отколкото при мъжете. Най-много такива се наблюдавали при лекоатлетките – при 38% от тях били открити клинични симптоми на депресия.
Следва да се отбележи, че участниците в експеримента били студенти, така че освен спорта на тяхното настроение влияели изпитите, кредитите, които трябвало да вземат да се издържат и други подобни.
По-ранните изследвания, проведени в Колумбийския университет на Ню Йорк, показвали,че прекаляването с тренировките може да доведе до прегаряне.
Авторът на едното от изследванията Карол Юинг Гарбер отбелязва, че 2.5-7.5 часа тренировки седмично положително влияят както на физическото, така и на емоционалното състояние на доброволците.
А големият брой тренировки в крайна сметка водел до влошаване на здравословното състояние.
Най-интересното е, че като знаят за положителното влияние на спорта върху моралното състояние, много хора идват в залата или на разходка, за да си оправят настроението, и да се изолират от хората, както и обратно би трябвало да се отърват от депресията с помощта на общуване.
Това се отнася за тези, които обикновено тренират сами. Например, готвят се за маратон или за състезания по триатлон, когато тренировките отнемат доста време – 2-3 часа дневно.
Хората не си дават сметка, че дълго време са насаме със себе си и се лишават от социално взаимодействие и подкрепа, които са така нужни в трудните моменти.
Но всъщност проблемът е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед.
Ако времето за почивка не е достатъчно за пълно възстановяване, човек претренира, и впоследствие се чувства постоянно уморен, организмът започва да се износва. Всичко това може да предизвика физиологични изменения и депресия.
Карол Юинг Габер отбелязва, че ако пренебрегваме почивката, страда качеството на съня и автономната нервна система може да нанесе удар върху себе си.
В резултат възниква хормонален дисбаланс, който негативно влияе на физическото и психологическото състояние.
Изследванията още не са приключили и заключенията не са потвърдени от достатъчно количество резултати, но не трябва тази информация да се пренебрегва.
Ако мислите, че проблемите са само при професионалните спортисти, много грешите.
Аматьорите се докарват до състояние на изнемогване не по-рядко от професионалистите.
И тогава се появява изключително неприятното състояние на умора и безизходица, неразбиране, и за какво е всичко това – за да участват в състезания.
Изпитвайки такава болка и умора само заради подобряване на резултата, много спортисти спират да са толкова вдъхновени от някога любимия си спорт.
