Как детският мозък реагира на майчиния глас?
Учените установиха как мозъкът на децата слуша майчиния глас. Защо обаче това е важно за изследването на аутизма и къде в човешкия организъм е скрита „системата на възнагражденията“?
Пасивното поведение, нежеланието за общуване с околните, затвореността – всичко това, което само преди няколко десетилетия беше приемано за особености на характера, сега влиза в групата на признаците на разстройства от аутистичния спектър /РАС/.
Резултатите от статистическите изследвания, които са провеждани в САЩ, показват неутешителна динамика – през 2012 г. РАС са откривани при 1 от 88 деца, а в 2014-та – от 68, а миналата година показателят стигна до 45.
Справянето с проблема на социализацията е възможно, ако разстройствата се открият рано и впоследствие с децата се занимават лекари и педагози.
Бебетата могат да извъртат глава настрани към източника на звука още на 2-рия месец след раждането. От 6-тия месец, както съветват учените, родителите трябва да наблюдават внимателно за зрителните и слуховите реакции на детето. Лекарите вече могат да поставят диагноза аутизъм от 18-тия месец.
През последните 10 години бяха проведени огромен брой научни изследвания относно РАС, като ги обединява обща цел – да се намери начин за възможно най-ранна адаптация на децата в обществото.
Част от тези изследвания се подкрепят от специално създадена организация.
Неотдавна, за да се установи възможното ниво на социална активност на детето в съзнателна възраст, американски невробиолози и психиатри от Станфордския университет опитали да определят областта от главния мозък, която най-бързо реагира на познати гласове.
Вместо заключения от проведеното изследване учените съставили невробиологичен образец на усредненото социално развитие, отклоненията от което помагат за определянето на особеностите на нарушенията на психиката.
В изследванията взели участие 24 деца на възраст от 7 до 12 години без психически разстройства. Те трябва да прослушат кратки думи, които нищо не означават, от техните биологични майки.
Молбата на учените да се изговори безсмислен набор от звуци е напълно обоснована – това давало възможност да се провери възприемането на звуци, а не на реч.
За чистота на експеримента изследователите поканили две жени, напълно непознати на малките участници, техните гласове също били записани.
Ситуацията напомняла епизод от приказката „Вълкът и седемте козлета“ – „Твоят глас съвсем не прилича на маминия, гласът ти е дебел и пееш фалшиво“.
Между впрочем, едно дете така и не успяло да разпознае гласа на своята майка в записите.
Анализирайки снимките от функционалния магнитно-резонансен томограф, американските изследователи получили цял комплекс от взаимосвързани участъци от мозъка на децата, които еднакво бързо реагират на гласа на майката.
Активните темпорални лобове не са откритие за учените, тъй като именно в тях се намира първичната слухова кора.
На невробиолозите по-скоро им било интересно да сравнят има ли разлики в скоростта на реакциите на майчините и на чуждите гласове.
Темпоралните лобове, разположени в двете полукълба, често се наричат интерпретиращи, тъй като отговарят за обработката на информация, която предават на различните сетивни органи.
Там също е разположен и хипокампът, формиращ спомените от получените зрителни и слухови образи. Между впрочем, областта на мозъка именно в темпоралните лобове до голяма степен отговорна за социализацията на човека.
Например, благодарение на горната темпорална бразда ние се различаваме за чуждо емоционално състояние, различаваме интонациите на гласа и разпознаваме приятелите сред тълпа.
