Денят вече е в самия си край, и изведнъж си спомняте за сутрешния разговор с началника, започвате да го обмисляте и разбирате, че шефът ви се е държал някак странно.
Убедени сте, че не полудявате, като си измисляте несъществуващ смисъл на този разговор? Кои са тези 8 причини, поради всеки трябва да се усъмни в себе си?
Британският философ, обществен деятел и математик Бертран Ръсел има известна сентенция:
„Проблемът е, че глупаците и фанатиците винаги са убедени, а умните хора са изпълнени със съмнения.“
Дълги години той твърдял колко е важно да се свикне със съмненията, да се поставят под въпрос най-заветните убеждения и мечти, да се практикува скептицизъм, всичко – и най-вече себе си човек да подлага на строг анализ.
Той често отбелязвал, че нашият мозък е фундаментално ненадежден и че понякога си нямаме и понятие за какво говорим, дори когато ни изглежда, че разбираме всичко.
Но никога не давал конкретни примери и обяснения. Така че дръжте се. Ето 8 причини, поради които не можете да се доверите на себе си.
1. Превзети сте и егоистични и дори не подозирате за това
В психологията има така шега – фундаментална грешка на принадлежността. Това е, когато хората обясняват поведението на другите с личните им качества, а собствените си постъпки оправдават с влиянието на външни обстоятелства.
Ако видите, че някой пресича кръстовище на червен светофар, вие по-скоро ще го сметнете за егоистичен човек, който подлага на опасност другите хора, за да спести няколко секунди.
Но ако вие преминете на червено, ще си намерите много оправдания – Това е невинна грешка, Дърво беше блокирало светофар. Такова нарушение никога и на никой не е навредило.
Постъпките са еднакви, но когато ги върши някой друг, той е ужасен човек, а когато го правите вие, това е оправдана грешка.
Ние всички постъпваме така. Особено в конфликтни ситуации.
Когато говорим за някого, който ни е разгневил, ние често описваме действията на този човек като безсмислени, предумишлени и злонамерени.
Но щом навредим на някого, и ще си намерим множество доводи в защита на нашите разумни и оправдани действия.
Хората смятат, че не са имали избор и са могли да постъпят само както са постъпили.
Вредата, която те причиняват на другите, се разглежда като незначителна, а всички обвинения като несправедливи и неразумни.
Двете гледни точки не могат да бъдат верни. По-скоро и двете са неверни. Психолозите установяват, че и двете страни и виновник, и жертва – изкривяват детайли от ситуацията, уповавайки се на детайли от техните биографии.
2. И представа си нямате какво ви прави щастливи или нещастни
Психолог от Харвард ни показва, че нашите представи за това как сме се чувствали в миналото, и как ще се чувстваме в бъдещето, често не издържат на критиката.
Паметта има склонност да преувеличава лошото до още по-лошо, а доброто – до още по-добре.
3. Лесно е да ви накарат да вземете лошо решение
Ако някога сте се сблъсквали в центъра на града с хора, раздаващи брошури или книги, то знаете – веднага щом вземете нещо, те ще ви спрат и ще започнат да ви уговарят нещо да им дадете.
Но вие не можете да им откажете, защото са ви дали нещо.
