Все повече съвременни момичета желаят да станат истински принцеси, да живеят като в приказка и да си сменят рокли и прически всеки ден.
Защо това се случва и защо за съвременните момиченца е опасно да си играят на принцеси, изясняват психолози и педагози?
Те споделят за нашето издание следния случай – неотдавна при тях на консултация идва майка с дъщеря на 5 години. Майката се оплаква, че поведението на нейната дъщеря напоследък се променило.
Тя започнала да капризничи повече, на всички молби на родителите си тя реагира много емоционално, а понякога изпада в истински истерии.
Заедно с това момиченцето започнало да обръща прекалено голямо внимание на своите дрехи, обувки, играчки, като постоянно настоявала пред родителите си да ги обновяват.
Освен това отказвала да ходи на градина, ако дрехите ѝ не са нови. Тоест по думите на майката момиченцето било станало направо непоносимо.
В хода на беседите се установило, че в групата в детската градина, която посещава момичето, всички момиченца се увлечени по игра на принцеси.
Гледайки безброй съвременни филми, малките момиченца решили, че най-добре облеченото от тях трябвало непременно да се смята за принцеса.
А ако момичето 2 дни подред ходи с една и съща рокличка, то няма как да е принцеса колкото и да се старае.
В края на разговора майката също разказала, че до неотдавна дъщеря ѝ се интересувала от животни – молила да ѝ купят кученце, обичала да кара колело, помагала да се грижи за цветята. Сега момиченцето не си и спомняло за отминалите интереси.
Вероника, майка на 2 дъщери
Увлечението по игра на принцеси у голямата ѝ дъщеря започнало приблизително към 4-тата година и продължило до 6-тата, после училището я увлякло, появили се нови интереси.
Но и тези 2 години не минали леко. Играта изглеждала така – момиченцето се събуждало сутрин, не се измивала, не посещавала тоалетна, не закусвала, а веднага обличала дълга рокля на принцеса, диадема и в ръцете си вземала вълшебна пръчица.
Това продължавало няколко часа, ако денят е почивен. Ако пък денят е делничен, било доста по-трудно – свалянето на това великолепие ставало със сълзи и тогава тръгвали за градина.
А по пътя младата майка слушала безкрайните разговори за не по-малко безкрайните коси на Рапунцел, и воалите на роклите. Веднъж дори момиченцето плакало с горчиви сълзи през целия път до дома, защото не живеели в златен замък.
Да разбере какво се случва не е трудно. Модерните и вълшебни героини от филмите, лъскав начин на живот, пропагандиран от ярка външна опаковка за празно съдържание, упорито се натрапва от екраните на телевизорите, смартфоните.
С реклама, както с явна, така и със скрита, са наситени предавания, филми и видеоклипове.
Синдромът на принцесата, и дори на принца е едно от проблемите в развитието на децата в условията на съвременните семейства, където на най-малките им е позволено всичко. И родителите поощряват това.
В много добре обезпечени семейство това е на мода. Какво да кажем за тези деца, които виждат, че за другите е възможно всичко, а за тях не може? Възниква верижна реакция за децата и техните родители с название – „А моето момиче по-лошо лие?“
И вече виждаме картини от живота, където на вид строгата майка или татко се вслушват в исканията на своите деца.
