Как започва легализацията на евтаназията
През 2008 г. Ламбер попада в катастрофа, след която напълно губи възможност да се движи и да взаимодейства с околния свят. Неговата съпруга Рашел и няколко роднини се обърнали към лекарите с молба да прекратят изкуственото поддържане на живота според действащия във Франция закон „За правото на смърт”.
Родителите на Ламбер по редица причини, включително и религиозни се обявяват против техният син да бъде изключен от системите за поддържане на живота.
Юридическите спорове между роднините на мъжа стигат до Европейския съд по правата на човека, който през 2015 г. потвърждава решението на Държавния съвет за евтаназията.
Родителите опитвали да оспорят това решение, но на 24 април Държавния съвет на Франция оставя в сила предходното решение.
На 20 май, служители от болницата изключват мъжа от поддържащите системи, и от този ден той започва постепенно да умира.
Родителите на Ламбер са подкрепени от неравнодушни граждани, които на 19 май организират протест около болницата с искане да бъде запазен животът на мъжа. В акцията вземат участие около 200 души.
Под евтаназия се подразбира процедура за ускорено настъпване на смърт – например, изключване на пациента от апаратите, които го поддържат жив или изписване от лекар смъртоносна доза лекарство.
У нас законът на здравето забранява всякакви действия, насочени към ускоряване на смъртта, включително и по негова собствена молба.
По данни от социологически проучвания българите смятаме евтаназията за допустима за тежко и терминално болни.
Помощ на умиращите или легализирано убийство
През април 2014 г. Британи Мейнард била на 29 години. Около година по-рано тя се жени и планира щастливо бъдеще – кариера, семейство и деца. Всичко се променя за един миг, когато чува диагнозата – глиобластом, злокачествен тумор на мозъка четвърти стадий. Вече било късно да се помогне на девойката, оставали ѝ около 6 месеца живот.
Когато Британи проучва информация за своята болест, тя разбира, че в края оставащия ѝ живот ще се превърне в развалина.
При терминални тумори на мозъка не само болката е непоносима, но човек става напълно безпомощен, губи способност да ходи, да говори и да сдържа позиви за дефекация.
Организмът на Британи бил млад и здрав и може да изкара в това мъчително състояние много седмици и да угасва постепенно.
Но младата жена не била съгласна да си отиде така. Решава да го направи така както си го представя – да умре в своята спалня до своите родители, мъжа и най-добрата ѝ приятелка.
Британи пожелава да отпразнува рождения ден на своя съпруг – 26 октомври. Девойката умира у дома на 1 ноември сред своите близки.
Двата случая се различават по това, че девойката решава как да завърши своя земен път, докато мъжа по стечение на обстоятелствата няма такава възможност.
Кой измисля евтаназията
Думата „евтаназия” се превежда от гръцки като „добра смърт”. По отношение на медицината за първи път се употребява от британския философ Френсис Бакон. Той пише, че е необходимо специално направление на научната медицина за ефективно оказване на помощ на неизлечимо, умиращи болни и че професионален дълг на лекарите е евтаназията.
И наистина, до 20 век лекарите помагали на неизлечимо болните да напуснат този свят. Но в годините на Втората световна война отношението към практиката се променя.
Това се случило, поради нацистката програма Т4, в рамките на която стерилизирали, а след това убивали психично болни хора, инвалиди и хора с тежки наследствени заболявания.
Така евтаназията била приравнена към нацизъм, и след войната не се одобрява нито от лекари, нито от тези, които могат да се възползват от нея.
Лекарите полагат Хипократова клетка, която директно забранява евтаназията.
Легализация
В началото на 21 век започва преразглеждане на отношението към евтаназията. През 2002 г. разрешават на лекарите да помагат на тежко болните да напуснат по-бързо този свят.
Впоследствие към Холандия и Белгия се присъединяват Белгия и Люксембург. През 2014 г. Белгия става първата държава, която легализира и евтаназия за деца. През есента на 2015 г. легализацията на евтаназията минава и през Бундестага – Германския парламент.
