Гъбичният фарингит също се нарича фарингомикоза.
Това заболяване се характеризира с развитие на възпалителен процес в лигавицата, която покрива фаринкса.
То е с гъбичен произход и най-често протича в хронична форма.
Като цяло тази патология доста рядко води до възникване на усложнения.
Но понякога на фона на нея е възможно формиране на паратонзиларен или задгълтачен абсцес, а при неблагоприятно протичане, дори се стига до гъбичен сепсис.
Гъбичният фарингит се среща доста често.
Според различни данни, от заболяванията на фаринкса 30 до 40% от случаите са с гъбичен произход.
През последните години все повече хора се сблъскват с това заболяване.
Зависимост от пола и възрастта не се проследява.
Тази патология доста често е със съчетан характер.
В патологичния процес се въвлича не само фаринкса, но и други анатомични структури, например, венци и език.
В повече от 90% от случаите развитието на гъбичен фарингит се обуславя от гъбичките Кандида, които са към условно-патогенната флора. Това е признак, че се откриват в организма, дори на здрави хора.
Но в нормално състояние тези гъбички не водят до развитие на възпалителен процес.
За да се случи това, е необходимо наличие на провокиращи фактори.
Много по-рядко възникването на фарингомикоза е свързано с други представители на гъбичната флора.
Основен предразполагащ фактор за развитие на гъбичен фарингит са с различни имунодефицитни състояния.
Те могат да бъдат свързани с чести инфекциозни заболявания, ендокринни и обменни нарушения, злокачествени новообразувания и т.н.
В случаите когато човек дълго време е приемал противогъбични препарати, кортикостероиди или е преминал през курс химиотерапия, вероятността от възникване на тази патология нараства няколко пъти.
Още един предразполагащ момент са снимаемите зъбни протези.
Отделно трябва да се спомене за ХИВ-позитивните.
При тях тези гъбички се размножават много по-активно и водят до увреждане не само на фаринкса, но и на много други вътрешни органи.
Според статистиката, приблизително 10% от хората с ХИВ умират от различни гъбични инфекции.
Гъбичният фарингит се дели на няколко разновидности – псевдомембранозен, катарален, хиперпластичен и ерозивно-язвен.
Тези разновидности се разграничават въз основа на съпътстващи морфологични изменения в лигавицата на фаринкса.
Псевдомембранозната разновидност се характеризира с образуване на единични или множествени налепи с белезникав цвят.
Тези налепи се отстраняват с помощта на шпатула, а на тяхно място остават хиперемирани повърхности. Катаралната разновидност е най-благоприятна.
Проявява се с хиперемирани, блестящи участъци.
Хиперпластичната разновидност съпровожда с поява на плътно сраснали с подлежащи тъкани бели плаки на стената на гърлото.
При ерозивно-язвена разновидност лигавицата е покрита с ерозивни и язвени дефекти.
Симптоми, характерни за фарингомикоза
Фарингомикозата може да е с остро или хронично протичане.
Острата форма се съпровожда с много по-ярки симптоми.
При хронична клиничната картина е с умерен характер, но този процес се съпровожда с чести обостряния.
Понякога възникват до 10 и повече обостряния през годината.
При това заболяване болният човек се оплаква от парене и драскане в гърлото, а също и от повишена сухота.
Обикновено присъства болков синдром, който е с различна степен на изразеност.
Неприятните усещания стават по-интензивни по време на хранене.
Клиничната картина се допълва от симптоми, сигнализиращи за интоксикация на организма.
Такива са субфебрилна треска, главоболие, обща слабост и неразположение.
Лечение на гъбичен фарингит
Състои се от използване на противогъбични препарати, които могат да се приложат както местно, така и системно.
Изписват се в срок от 1 до 2 седмици.
